Там, където хубавото е малко, малкото може и да е хубаво
„Бутиковото сайтче на подсъдимия за укриване на 63 млн. лева данъци Огнян Донев се е обърнало на пивница, в която уискито се лее като река Марица, твърди “БЛИЦ”. Изданието разкрива, че главната редакторка Светлана Джамджиева от ранни зори не могла да се откъсне от чашката с твърдо гориво. Алкохолните пари от кабинета й се носели на километри от лъскавия офис в една от кулите до сградата на КАТ-София, където се помещава редакцията. Вероятно това е причината жалката медийка да прилича на фейсбук профил на “независимия” коментатор Иван Бедров и кликата около него“.
Това прочетох вчера за моето издание в „големите“ „ПИК“ и „Блиц“ и познайте за кого се сетих…
Познахте – за Алфред Адлер, ученика на Зигмунд Фройд, оставил ни в началото на миналия век възгледите си за комплекса за малоценност и свръхкомпенсацията.
Една от популярните илюстрации на тези явления е, че често господата с малка мъжественост са склонни да си купуват големи автомобили, за да „компенсират“ осъзнатия недостиг на сантиметри. Т.е. да потиснат ниската си самооценка.
Самият „БЛИЦ“ неотдавна цитира изследване на британска фирма за лизинг на коли, което показало такава тенденция сред мъжката клиентела.
Както причините за комплекса за малоценност могат да се простират далече отвъд размера на пениса, така и проявите му могат да отиват далече отвъд размера на личния автомобил.
Радичков пише, че простотията може да е като карфица на ревера, но може и да е голяма като църква. Мутробарокът показа нагледно какво е имал предвид мъдрецът от Калиманица.
Част от медиите пък са склонни да подчертават размера на аудиторията си в сравнение с тази на конкурентите им.
Това е нож с две остриета. Чалгата пълни стадиони, Бетовен – само концертни зали – и то не винаги целите. Бутик е синоним на високо качество, Илиянци – на ниско. Така че, ако Клуб Z наистина е „бутиково сайтче“, благодаря за комплимента. Читателите са ни скъпи, дето се вика.
За справка, сравнете тиражите на „Таймс“ и на „Сън“, на „Франкфуртер алгемайне“ и на „Билд“. Аудиториите на едните и управляват, и гласуват. Аудиториите на другите само гласуват.
Свръхкомпенсацията често се изразява в безпардонно поведение – агресия, включително словесна, висок тон, вулгарен език, свръхвъзбуда – „Бомба!“, „Шок!“, „Позор!“, „Ексклузивно!“, „Само еди-къде си!“ (с различен брой удивителни, когато другите изразни средства не могат да компенсират това, което напира у автора).
Няколко днешни примера: * „Емануела си напомпа джуките“,
*„Позор! Местан с отчайващи опити да яхне „добрите медийни бухалки”,
* На война с Пешо Еболата, издънката Бъчварова и анонимника Митов
“Всеки … има чувство за малоценност“, пише Адлер. „Но чувството за малоценност не е болест; то е по-скоро стимулант за здрава, нормална борбеност и развитие. То става патологично условие, когато чувството за неадекватност надвие индивида и вместо да го стимулира за полезна дейност го прави депресиран и неспособен за развитие“.
Далече съм от наивността, че цитираният тип медии компенсират психичните дефицити на творците си, макар да не изключвам и такива случаи. Те по-скоро експлоатират комплексите на аудиториите си.
Не е никаква новина, че тяхната публика е най-голямата. Тя е такава и на изток, и на запад. Само че колкото по на изток отивате, толкова по-голяма става тя. Заради особеностите на държавите, които пораждат ниската самооценка на гражданите си – бедност, беззаконие, безправие, корупция, престъпност, олигархия, апатия, цинизъм, безпросветност, невежество, малокултурие, примитивизъм.
Медиите приличат на обществата си и ги възпроизвеждат. В земите, където хубавото е малко, малкото е хубаво. Затова още веднъж благодаря за комплимента „бутик“.
Ако Клуб Z имаше милиони читатели, а Реформаторският блок беше първата политическа сила, нямаше да има нужда нито от Клуб Z, нито от Реформаторски блок. Това може да стане, само ако България е да речем като Дания – страната, където според проучванията живеят най-щастливите европейци.
Ако „ПИК“ и „Блиц“ са големи, то е защото България е нещастна. Те ѝ помагат да компенсира и в този смисъл са лакмус за комплексите ѝ. Би било жалко обаче, ако я правят „неспособна за развитие“.
Съвременната социална психология показва как малцинствата, в частност и „бутиковите“ медии, могат да бъдат генератори на социалната промяна в сблъсък с мнозинствата и с конформизма.
Количеството е преобладаващо, но качеството е решаващо. ГЕРБ и Бойко Борисов са най-големи. Само че смисълът на големината им зависи от по-малките им партньори. С това не искам да кажа, че ГЕРБ е количество, а другите – качество. Безспорно обаче е, че едно е ГЕРБ с РБ. Друго е ГЕРБ с ДПС. Едно е Бойко с Радан, друго е Бойко с Доган.
Голямото е заинтересовано от малкото. Защото без него няма как да изглежда голямо. И хората го виждат в истинския му ръст.
Що се отнася до издателите и редакторите на „ПИК“ и „Блиц“, не знам какво им е малко, та толкова често изтъкват голямата си аудитория. Не ме интересува мъжкото им достойнство, но имам известни съмнения за човешкото и за професионалното.
Не плюйте така колегите си, момчета, колкото ѝ да ви плащат. Издава неувереност в себе си. И безсилие.