Благодарение на събитията у нас председателят на Европейската комисия Жозе Барозу става интересен за четене и за родната публика.
Познавам изявленията на Барозу за България. Познавам и човека, който му ги пише. Днес те извадиха нов вариант на едно послание отпреди пет години – българските политически партии, запазвайки различията си, да се обединят около това, което гражданите искат от тях.
През юли 2008 г. Барозу призова за това, след като Комисията замрази предприсъединителните фондове за България заради разследванията за корупция и измама. Сега – заради гнева на улицата отприщен от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Тогава Европейската комисия и гражданите искаха държавата ни “да прочисти системата” от корупция. Днес те искат тя да гарантира, че ще се спазват основните принципи на европейската демокрация, особено – върховенството на закона. И в двата случая противопоставянето е на комисията и българския народ срещу неговите управляващи. Те се смениха но противопоставянето остана.
“Важно е, че докато партиите се борят за власт, да има минимум от национално съгласие за общите проблеми на държавата”,каза днес Барозу след срещата си с министър-председателя Пламен Орешарски. “Най-важните институции, най-важните принципи не бива да се поставят под въпрос нито от едната, нито от другата страна на политическия спектър”.
Независимо дали сте леви или десни, трябва да се разберете какво никой никога не може да прави в една европейска демокрация, им каза с това Барозу.
А щом им го казва, значи за шест и кусур години еврочленство то не е направено. Влезли сме в клуба, а неговите правила не са влезли у нас.
“Затова аз искам още веднъж, както съм правил в предишни ситуации, да отправя призив към всички политически сили, които са демократични политически сили и към обществото в България, че независимо от естествените различия, политически, идеологически и други, да има ангажимент на доброто на страната и да се появи някакво съгласие, защото мисля, че е в интерес на България и разбира се на Европейския съюз да има стабилност и благоденствие. И това е моят призив към всички политически сили, които ги е грижа за бъдещето на страната”.
Ако се опитаме да преведем това благо послание, ще открием строго предупреждение.
“Искам още веднъж, както съм правил в предишни ситуации…” – не ви е за пръв път, не вземате от дума.
“Да отправя призив към всички политически сили, които са демократични политически сили…” – у вас има и недемократични политически сили, но аз не си говоря с тях.
“Да има ангажимент на доброто на страната…” – не виждам в поведението ви такъв, вие а не Брюксел трябва да се грижите за доброто на България.
“И да се появи някакво съгласие, защото мисля, че е в интерес на България…” – оправете се сами, за да не ви оправим ние.
“Да има стабилност и благоденствие…” – ето, това е под въпрос у вас и да знаете, че без еврофондовете няма да имате нито едното, нито другото.
“И това е моят призив към всички политически сили, които ги е грижа за бъдещето на страната” – не всички у вас са национално отговорни и това застрашава бъдещето ви.
Имаше и по-пряка реч, която не се нуждае от много тълкуване: “Някои от последните развития в България не бяха добри и предизвикаха загриженост не само в българското общество, но и между европейските партньори на България, особено спорът за назначаването на шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Той илюстрира нуждата от реформа в страната и демонстрациите в България показаха дълбочината на тревогата в българското общество за върховенството на закона”.
Съкратено и на всекидневен език това означава: Другите държави не ви вярват и не само Пеевски е проблемът, той е една неговите прояви.
Преди малко отворих на 3 стр. броя на “Труд” от четвъртък, 24 юли 2008 г. – ден след като Комисията замрази еврофондовете. Тогавашният български еврокомисар Меглена Кунева предаде на журналистите посланието на Брюксел така: “Слушайте хората…Комисията иска да се води диалог с обществото”.
Още не са я чули.
21/06/13