Колкото повече чета за вчерашния съвет по национална сигурност, толкова по-несигурен се чувствам, че искам да се върна в България.
Не ме напуска чувството, че милиционер е изнесъл политинформация на държавното ръководство, то я е приело, а после я е свело на обществеността.
Вътрешният министър Цветлин Йовчев разграничава два вида демонстранти: “спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление”, и “мотивирано протестиращи”.
Втората група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели, отбелязва министърът, цитиран от в. “Капитал”.
Не знам кой е писал “опорните точки” на г-н Йовчев, но те ми напомнят на едни предишни “опорни точки”, за чийто автор нашата общественост всуе пита: “Кой?”.
Чудя се “спонтанно протестиращите”, след като се различават от “мотивираните”, нямат ли мотиви? Или те са едни хора, които, будейки се сабалем, водени от безусловен рефлекс, грабват вувузелата и тъпана и реват: “О-став-ка!”
Докладът на министъра е обезпокояващ, защото според МВР тези неуравновесени индивиди са хиляди и “търсят промени в процесите на държавно управление”.
Има обаче и по-лошо от тях – мотивирано протестиращи, които стават все повече и “вероятно преследват политически цели”.
Чакай сега, а тези, дето искали “промени в процесите на държавно управление”, какви цели преследват? Хуманитарни? Синдикални?
Допускам, че под “мотивирано протестиращи” г-н Йовчев е имал предвид платени такива. Това издава доста цинична представа на вътрешния министър за явлението мотивация.
Той наистина ли смята, че за да мотивираш някого, трябва да му платиш? Съмнявам се, че България и Европа могат да разчитат на такъв министър да се бори с корупцията.
Г-н Йовчев, както са го цитирали, отбелязва, че “не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите” и че “спонтанно протестиращите не излъчват лидери и програмни цели, но и не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им.”
МВР все пак е разбрало нещо вярно – наистина няма ефективна комуникация между протестиращи и управляващи. Първите ясно и високо “комуникират”, че искат правителството да си ходи. То обаче се прави, че не ги чува.
Защо обаче властта се кахъри, че протестиращите не излъчвали лидери и не припознавали политически субекти? Това е въпрос №2, по който никой не я пита. Тя още не е отговорила на въпрос №1: Кога ще си ходиш?
Довършителният пасаж в политинформацията на г-н Йовчев е, че “протестите сами по себе си не са риск за националната сигурност, но анализът показва, че те са генератор на заплахи и рискове и трябва да управляваме този риск”.
Тук вече се наложи да отворя речника: “Заплаха – 1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. 2. Закана.”
“Риск – Възможна опасност.”
Каква е разликата? И как така нещо, което само по себе си не е заплаха, ражда заплахи?
Може би г-н министърът е искал да каже просто: Протестирайте си, но не заплашвайте властта ни, защото това е рисковано.
Никъде не пише, какво е отговорил президентът на това предложение.
Според свикания от него Консултативен съвет “демократичната многопартийна система е безалтернативна”.
Алтернативна е. На еднопартийната. Само че последната не е демократична. И не е европейска.
Въпросът, на който съветът не отговаря, е: Защо многопартийната система у нас е толкова компрометирана (вижте рейтингите на институциите) ? И какви са рисковете от това?
Моята хипотеза е: Защото я олицетворяват лица, които смятат себе си за безалтернативни, а е крайно време да си ходят. Докато протестиращите – спонтанно или мотивирано – не са извадили жълтите павета да ги замерят.