Един ден кампания за преизбиране на президента Румен Радев направи три дипломатимески скандала.
Българските посланици бяха привикани във външните министерства в Анкара и в Киев заради изявления на държавния глава и на назначения от него вътрешен министър. Европейската комисия ясно заяви, макар и без да споменава името на президента, че позицията му за Крим е точно обратна на европейската, за която и България е гласувала.
Вече и за уличните кучета е ясно, че Радев нито се срамува, нито се страхува да рискува интереси на националната ни сигурност в интерес на това да бъде преизбран. Не се въздържа също да експлоатира за тази цел разделящи нацията ни теми като Турция и Русия и да разиграва опасната етническа карта. Който и след това го приема за обединител или за изразител на единството на нацията, има проблем с реалността.
Радев по-скоро се нарежда сред лидерите, които измислят враг, всяват раздор и го използват, за да мобилизират подкрепа. Такива са Ердоган, Орбан, Тръмп.
Тези, които смятат, че сегашният президент е направил „гаф“, като в снощния дебат е нарекъл Крим „руски“, се лъжат. Няма такива гафове. Особено в предизборен дебат. Крим е руски, е ясно послание към съмишленици. То е отправено не по погрешка, а по план. Това, че Турция и Украйна протестират, „кефи“ тази публика, прави Радев да изглежда юнак в нейните очи.
Не е първица на Радев да се държи така. Да припомним, че той се обяви против общата позиция на ЕС (и на българското правителство) за Венецуела, нареждайки членката на НАТО и ЕС България до режими като Иран, Северна Корея, Куба, Китай и Русия.
Който чете или слуша внимателно изявленията на сегашния президент, знае, че той предпочита да разглежда ЕС като място, където България не просто участва, а трябва непрекъснато да се брани, да отстоява, да се пази да не я минат, т.е. като една рискова среда, а не като съюз, който е наш.
Може би психолозите могат да обяснят защо понякога най-очевидното се забелязва най-трудно. А най-очевидното при Радев е, че той е всичко друго, но не и проевропейски и пронатовски политик (независимо от обучението му в САЩ). Въпроси като Украйна, Крим, Русия са писиар тест за това. Няма как да си европеец и да наричаш Крим руски. Няма как да си демократ и да защитаваш Мадуро. Няма как да си патриот и да спекулираш с българските турци.
Тези, които сега гласят коалиция под крилото Радево, трябва добре да се замислят над това. Русия, Крим, Украйна са разделителни линии, които няма как да бъдат оставени настрана, заобиколени. Те ще ни преследват. От всички участници в тази коалиция само БСП не се е притеснявала и не се притеснява да заявява открито своите проруски и понякога евроскептични позиции. Всички останали претендират да бъдат проевропейски и прозападни формации. В съюз с партии, подкрепили този президент обаче, няма как повече да минават за такива. Ако БСП и Радев (макар и малко скарани в момента) могат да минават за някакви руски троянски коне у нас, останалите им коалиционни партньори ще бъдат в жалката позиция на троянски магаренца.
За да има европейска и натовска България такъв президент обаче главната заслуга не е нито на БСП, нито на двете харвардчета, нито на клетата ДБ. Главната заслуга е на ГЕРБ. Едно шарено мнозинство толкова иска тази партия да се махне от властта, че и на компромиси с Путин е навито, ако ще помогнат за това.