Слушам изказване на Федерика Могерини за общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз пред Европейския парламент днес.
“Да, ние сме суперсила, която спечели Нобелова награда”, казва тя.
Федерика Могерини. Снимка Европейска комисия
Да твърдиш това след Украйна, след фиаското на т.нар. политика на съседство, след Лампедуза и безсилието пред нелегалната имиграция, трябва или да не стъпваш на земята, или да си много нагъл.
Не знам кое от двете е Могерини. Знам само, че е италианска социалистка.
Претенцията ѝ да представлява обща външна политика на суперсила ми напомня, че доскоро ЕС се самооппределяше като “мека сила”. За което Януш Бугайски отбелязваше, че е повече мека отколкото сила.
В главите на брюкселския елит ЕС може да е супер, но в грубия живот, който неговите граждани се налага да живеят:
-ако не можеш да ги бомбардираш и да ги окупираш;
-ако не можеш да им смениш физиономиите, границите и правителството;
-ако не можеш да ги умориш от студ и/или глад;
-ако не ги е страх от тебе,
не си никаква сила. Камо ли супер.
Това е политически некоректно, но е истина.