Новините са две – хубава и лоша. Хубавата е, че може би България ще може да праща част от влизащите в нея бежанци в по-богати държави на ЕС. Лошата е, че се задават нови дупки в колана заради КТБ.
Европейската комисия предлага временна схема за задължително преразпределяне на пристигащите в съюза мигранти от държавите от “предната линия” към останалите членки на съюза. Досега такова преразпределяне можеше да става само доброволно. Вследствие на това само пет държави от ЕС поемат над 70 процента от миграциония натиск, който стремително нарасна след 2011 година, началото на т.нар. арабска пролет. Комисията се позовава на член 78 от Договора на ЕС, според който “в случай че една или повече държави членки са изправени пред извънредна ситуация характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни, Съветът по предложение на Комисията може да приеме временни мерки в полза на засегнатата държава членка. Той трябва да действа, след като се консултира с Европейския парламент.” Еврокомисарят по миграцията, убежището и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос предлага преразпределението да се извършва по четири критерия: население, брутен вътрешен продукт на страните, получени молби за убежище, безработица. Според предложения ключ за преразпределение на България се пада да приема 1,79% от пристигащите мигранти. Тази схема трябва да се различава от друга, която Комисията ще препоръча – за “презаселване” на мигранти получили убежище, за които във всички страни на ЕС трябва да се отворят 20 000 места. Товаще струва 50 милиона евро на бюджета на ЕС и означава, че Германия ще приема3 086 бежанци, а Франция 2 375. България трябва да приеме 216, ако схемата бъде одобрена. За сравнение Турция, Ливан и Йордания в момента приютяват 4 милиона бежанци само от Сирия, а САЩ приемат по 70 000 годишно.
Проектите за законодателни актове, на които ще се опира преразпределителната схема, Комисията трябва да представи до края на месеца, съобщи първият й заместник-председател Франс Тимерманс. До краяна годината тя трябва да предложи и постоянна система за споделяне на отговорността между държавите членки за голям брой бежанци и търсещи убежище . Тя също ще бъде задължителна и автоматично задействаща се при масов приток от мигранти и ще отчита вече положените от държавите членки доброволни усилия .
От тази информация следват няколко въпроса. Първо: с каква процедура ще бъде прието законодателството. Ако това е най-често прилаганата обикновена процедура на съвместно вземане на решение, проектите трябва да получат одобрение на държавите членки в Съвета на министрите и на Европейския парламент. Ако между двете институции има противоречия, следват преговори, поправки, повторни гласувания. Трудно е да се каже кога актовете ще бъда приети. Цитираният член от Договора на ЕС обаче предполага, че парламентът тук има само консултативна роля, т.е. решението остава само за Съвета на министрите и той може да го вземе по-бързо предвид спешността на ситуацията. С настъпването на лятото се очаква миграцията от юг да се увеличи. Страните членки проявиха рядко единодушие за механизъм за преразпределение на бежанците на извънреден съвместен Съвет на вътрешните и външните им министри и извънредна среща на върха миналия месец. Против схемата в изминалите дни се изказаха Великобритания и Унгария. Обединеното кралство и Ирландия според договорите си за присъединяване към ЕС могат да избират дали да участва в нея или не. Дания също според договора си не участва в полицейското и съдебното сътрудничество в ЕС, така че ще остане навън. Унгария едва ли ще може да я спре и най-вероятно ще бъде обвързана против волята си да приема преразпределени мигранти, защото одобряването на законодателство предполага квалифицирано мнозинство, а не общо съгласие.
Вторият въпрос е за детайлите на бъдещото законодателство. Ще позволява ли то да се преразпределят вече пристигналите мигранти, или ще се отнася само за пристигащите отсега нататък? Кои държави щ е бъдат признати за “фронтови” – тези с морски граници в Средиземно и Егейско море, или и тези със сухопътни граници на главните потоци на миграцията, които засега са главно от юг? С други думи ще бъде ли България страна, чието бежанско бреме трябва да бъде споделено от по-големите и по-богатите в ЕС, или тя ще трябва да поеме още бежанци? Какво става, ако кризата в Украйна пак ескалира и оттам се оформи друг масивен миграционен поток към ЕС? Отговорите на тези въпроси очакваме от законопроектите и преговорите по тях.
Друг важен елемент от днешното съобщение на Комисията е военна операция, с която ЕС възнамерява да унищожава плавателни съдове на трафиканти на хора край либийския бряг. Подготовката за нея ще започнат на съвместно заседание външните министри и министрите на отбраната на ЕС в понеделник в Брюксел, а сигналът за началото ѝ трябва да даде среща на върха на ЕС на 25 и 26 юни. Междувременно ЕС ще очаква от Съвета за сигурност на ООН резолюция определяща мандата на тази операция. Днес ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини заяви, че тя няма да включва сухопътни операции на либийска територия и че няма да представлява европейска военна намеса в Либия. “Планираме друга операция, по въможност в сътрудничество с либийските власти”, каза тя.
Тук също възникват ред въпроси. За да се унищожават корабите и лодките на трафикантите трябват военни сили – европейски бойни кораби, самолети, хеликоптери, може би и дронове. Те не могат да изпълнят задачата си, без да нахлуят в акваторията на Либия. При това – да нахлуят дълбоко, за да унищожават съдовете, докато са закотвени и празни. Абсурдно е Европа да стреля по пълни с бежанци кораби и лодки. Как ще стане всичко това, без ЕС да бъде обвинен в незаконно военно нахлуване? С кои либийски власти ще си сътрудничи, след като в Либия цари безвластие и различни въоръжени групировки контролират различните ѝ части. Тези, които държат крайбрежието, не представляват легитимно избраното либийско правителство, което ЕС признава. Той отказва да контактува с тях. Те пък неотдавна заплашиха, видят ли европейски бойни кораби и хеликоптери в в либийски води, да стрелят по тях. Разполагат с артилерия. Какъв мандат ще даде Съветът за сигурнот на ЕС за тази операция и ще го даде ли изобщо? Това не може да стане без съгласието на Русия и на Китай. И тук бъдещето крие отговорите. Разбира се, съществува възможността мандатът на операцията да се ограничи до това европейските сили да залавят трафикантските съдове в международни води, да вземат на борда си техните пътници, да арестуват екипажа и след това да ги унищожават на място или да ги влачат до европейския бряг със същата цел.
Лошата новина е далече по-ясна. Комисията не вярва, че със сегашните фискални усилия българското правителство ще могже да задържи бюджетния дефицит в рамките на планираните 2,8% от БВП тази година и да го свие до 1,3% от БВП през 2018 година. Причината е влошаването на състоянието на публичните финанси заради последствията от фалите на КТБ. Комисията предлага на Съвета на министрите да препоръча на България допълнителна фискална корекция, т.е. още икономии догодина от 0,5% от БВП, което се равнява на 430 милиона лева изчислено по прогнозата на Министерството на финансите за БВП догодина. Министрите ще вземат решение по предложението на Комисията идния месец.
Специфичните препоръки към България, които тя публикува днес и предшестващият ги анализ на ситуацията се повтарят вече пет години – че събираемостта на данъците е “голямо предизвикателство”, че пазарът на труда е парализиран, а образованието е некачествено и не отговаря на неговите изисквания, че здравеопазването е неефективно и пилее пари, че болниците са много за възможностите на България, че е неизбежно да се повишава пенсионната възраст и да се намали ранното пенсиониране, че процедурите за фалити и обществени поръчки не създават здравна бизнес среда, че те са такива в условията на некомпетентни и нереформирани администрация и съдебна система.
Констатацията за финановия сектор и надзор в България е красноречива, затова ще я цитирам изцяло: “Смущенията в банковия сектор през лятото на 2014 година разкриха институционални и надзорни слабости. Провалът на надзорното тяло да открие значителни проблеми в четвъртата по големина банка в страната, Корпоративна търговска банка (КТБ), показва недостатъци в надзорните практики във финансовия сектор и в надзора за риск от концентрация. Това подкопа доверието в банковия надзор, като на свой ред създаде съмнения в здравето на други части то финансовия сектор. Ликвидната криза през лятото на 2014 година разкри капиталов недостиг и доведе отнемане на банковия лиценз на КТБ. Гарантираните депозити, възлизащи на около 5 % oт БВП, бяха изплатени след значително закъснение”.
Какво следва от тези констатации? Съветът най-вероятно ще препоръча на България освен споменатите икономии да направи подробен преглед на активите и да подложи на стрес тестове всичките си банки. Подобен преглед Комисията препоръчва и за портфейлите на небанковата част на финансовия сектор – пенсионните фондове и застрахователните дружества. Казано с две думи: нямат им доверие. Не само отвътре, а и отвън.