Еврокомисията иска да гледа енергийните договори на държавите от ЕС

Европейската комисия ще иска да гледа двустранните договори за доставка на енергия, които държавите членки на ЕС сключват с трети страни и да бъде консултирана преди тяхното сключване, съобщи днес заместник-председателят й Марош Шефчович.

През второто полугодие Комисията ще предложи две проектодирективи – за сигурността на доставките и за прозрачността – където ще фигурират такива изисквания. Правната основа за предложенията е член 194 от Договора на ЕС, според който енергетиката е област на споделена компетентност между държавите членки и ЕС.

“За в бъдеще трябва да избегнем грешките от миналото и да гарантираме, че междуправителтствените споразумения се договарят в европейския дух”, каза Шефчович.

Той добави, че предложението ще предвижда споразуменията да се оценяват и от гледна точка на съществуващата европейска директива за енергийна ефективност. Тя задължава националните власти да предприемат мерки в комуналния сектор, транспорта, икономиката, за да намалят разхода на енергия. От тази гледна точка Брюксел иска да разглежда намеренията за изграждане на нови мощности и за внос.

Контролът върху двустранните договори, който Брюксел иска, е заради опита с прекратения проект за газопровод “Южен поток”, където двустранните споразумения на шестте участващи държави от ЕС с Русия се оказаха в несъответствие с правилата за енергетиката и за единния пазар в ЕС.

Комисията смята и че сепаративните преговори и сделки с отделни държави от ЕС позволяват на руския газов монопол “Газпром” да налага на някои от тях необосновано високи цени както и на Русия да създава вътрешни противоречия в ЕС, облагодетелствайки едни и ощетявайки други негови членки.

Евентуално дело за злоупотеба с господстващо пазарно положение срещу “Газпром” е в предварителна фаза в Комисията.

Шефчович обяви законодателните си намерения в навечерието на обиколка в 28-те страни от ЕС, в която ще проучи нивото на амбициите им за изграждане на европейски енергиен съюз. Той каза, че за целта Комисията вече е набелязала конкретни политически, дипломатически и законодателни стъпки.

Тя смята да обърне специално внимание на “препятствия” пред енергиен съюз, които са “национално специфични”. Помолен да ги уточни, заместник-председателят на Комисията не назова държавите, но посочи, че те имат проблеми с енергийната ефективност и със закъснения в строителството на двупосочни връзки с енергийните системи на съседни страни. България попада и в двете категории.

Системата на управление на бъдещия енергиен съюз трява да стъпи върху “взаимно разбиране и доверие” между държавите членки, каза Шефчович. Тя трябва да включва индивидуален план с цели за енергетиката и климата за всяка от тях и годишна оценка и препоръки за постигането им.

 

 

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *