Защо няма да се помирявам с гърците

Защото няма нужда. Позволявам си едно несъгласие с речта на президента Росен Плевнелиев – че връщането на костите на Самуил щяло да бъде акт на помирение между българския и гръцкия народ, които са водили войни помежду си и са проливали кръв. Средновековните империи са различни от днешните нации-държави. Съответно армиите им не са се формирали на етническа основа, а по феодална повинност, конюнктурен интерес и често с принуда. Минава войската на владетеля и ако не можеш да я биеш, се присъединяваш към нея. Иначе ти режат главата или те окачват на някое дърво. И двете страни масово са използвали наемници – срещу плячка. За Самуил са се сражавили включително и ромеи. Да се представя това като българо-гръцка война е опростяване и идеологизиране на историята обслужващо съвременни цели. За нас “българоубиец” заклеймяваща дума. Но такава е и само “убиец”. За гърците “бългроубиец” изглежда е тъкмо обратното, защото една от големите улици в Солун се казва точно “Василий Българоубиец”. Това също е идеологизация. Не виждам как българин, който е живял в земите на василевса, е можел да откаже да се сражава за него, когато е събирал армия. Естествено, Самуил е цар на българите и е близко до ума те да се преобладаващи в армията му, но обикновено говорим за ослепените Самуилови войни, а не за ослепените български войни. Принадлежността в средните векове е към владетеля, а не към нацията, каквато още няма.