Нарекох тази категория “Натюр”. В нея ще намирате най-интересните цитати, които съм събрал от деня. Днес те са на Кристалина Георгиева. Българският еврокомисар разговаря в журналисти в Брюксел.
За това, че е “политически инженер”, “сив кардинал на Бойко Борисов” и че му се молила да я покани за министър-председател:
“Приемам като комплимент, че някои в България ме подозират в политическо инженерство. Значи приемат, че аз съм жената-чудо и имам някакви свръх-способности…От момента, в който встъпих в длъжността си до момента, в който напусна, аз си гледам работата. Всеки, който твърди, че имам някакви други планове и действия, явно преследва някакви свои собствени и скрити интереси. Това категорично не е така… Нито веднъж не съм нарушила принципите и правилата, по които трябва да работи всеки комисар – невмешателство в политическите процеси в страната…Това са партенки, които имат една единствена цел и тя е да кажем: “Всички са маскари”…Моят екип и аз сме на разположение на всеки отговорен човек в България, който търси нашата помощ в рамките на това, което определя мандата на комисаря …С кого се виждам и за какво говоря всеки може да види…Заради нашия престиж тук в Европа не бих тръгнала задкулисно да влияя на когото и да е в България”.
За Плевнелиев:
“Много е важно в България да си пазим институциите…Нека да си спомним, че президентът подкрепи протестите в момент когато беше взето едно много опасно за България кадрово решение”.
За изборите и протестите:
“Хората реагираха на назначаването на Пеевски, но това е само поводът, който отключи протестите. Причините са по-дълбоки – че хората в България загубиха доверие в държавните институции, за това че работят единствено и само за техните интереси… Разочароваха се от политическата класа. Последната предизборна кампания беше особено отвратителна, обидна за народа ни…В България нямаше дебат по приоритетите на страната. Имаше тотално омаскаряване на политическите противници, замеряне с кал, каквото Алеко Константинов е описвал навремето. Имахме избори по байганьовски… …Трябва да се намери път за обединяване на нацията, разединяването на българите изключително много ни вреди…Ние няма как да се отлепим от дъното на Евлропа, ако не успеем да се обединим около няколко ключови приоритета, които могат да преминават от едно правителство в следващото”.
За доверието и Европа:
“Ако няма промяна в политическия живот, ние губим приятели. Не трябва да приемаме, че светът ще спре и ще ни чака да си оправим вътрешните бакии, та да можем да го настигнем. И че нашето европейско семейство ще има търпението да ни чака…Този дефицит на доверие не само го има, но и голяма част от политическата работа върви в посока да го задълбочи, а не да го намали… Това вече хората не го искат – … правителство след правителство в периода на прехода да се използва властта за лични цели или за партийни цели. Това нещо трябва да спре, ако искаме ние да имаме бъдеще в Европа…Приятелите на България искат България да върви напред, а не да затъва в едно блато на политическо безсилие”. (Последното изречение е повод писмото на немския и френския посланик в София – б.р.)
За тихия глас на разума:
“Гласът на разума у нас трябва да се чуе. Разумното говорене не е крещене. То е тихо говорене. Въпросът е как да създадем обществено пространство този тих глас на разума да надмогне крясъците на омразата и на противопоставянето”.