Петко Бочаров
На 97 години си отиде Петко Бочаров. За мене той беше патриарх в новинарството у нас. Кончината му беше предпоследното българско заглавие в късните новини на Нова телевизия тази вечер. Последното беше друг покойник – шефа на митниците Ваньо Танов. Преди Бочаров се класира кметът на село Галиче, Ценко Чоков с криминално дело, което е започнало срещу него. Още по-напред бяха една катастрофа и два обира. Нова започва всяка късна новинарска емисия с катастрофа и продължава със сводката на МВР. Г-н Бочаров си отиде с относително добър рейтинг в подреждането на новините ѝ. След него останаха американските първични избори (колко пъти ни ги е обяснавал) и започващата хуманитарна криза в южната част на Европа. По традиция тя беше разказана в едно изречение с две груби фактически грешки. Че ЕС отпуснал (не е отпуснал, а Европейската комисия днес предложи да отпусне) 300 милиона евро (не са 300 милиона, а 700 милиона, 300 са само за тази година, а останалите – за идните две) хуманитарна помощ за застрашените страни. Нито дума, че сред тях утре може да е и България. Катастрофата, обирите и Ценко Чоков са по-важни. Петко Бочаров се пресели в един по-хубав свят. След себе си остави четвъртата България, в която “средният кюстендилски читател” вече не е в Кюстендил, а в нюз рума, т.е. в стаята с новините. Народовластието е пълно в четвъртата България. Светла му памет на Петко Бочаров.