Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро. Снимка Уикипедия
Хрумването на Доналд Тръмп да покани Бразилия за партньор и дори член на НАТО е едно от най-екзотичните му досега. Северноатлантическият (Вашингтонският) договор в своя член 10 посочва кои страни могат да бъдат в алианса – САЩ, Канада и европейските. Бразилия не отговаря на формалния географски критерий. Въпреки това идеята на Тръмп не заслужава да бъде подценявана. Тя издава стремеж (макар и засега нереалистичен) към изместване на фокуса на военно-политическя съюз и разтварянето му във водите на Атлантика. Н-то като north (север – англ.) май пречи. За да отпадне то и да остане само АТО (Atlantic Treaty Organization) обаче, Вашингтон би се нуждал от общото съгласие на всички юзници за промени в техния почти 70-годишен договор от 4 април 1949 г. Хрумването на Тръмп съдържа друго тройно предизвикателство – към европейците в НАТО, от чиито отбранителни разходи и политики американският президент не е доволен, към групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), в която САЩ виждат главни конкуренти на световната сцена, и към склонността на Латинска Америка да левее и да се противи на САЩ. Венецуела не е сама. А Бразилия, най-голямата икономическа сила в Южна Америка в момента има за президент консерватор и националист от породата на Тръмп. Идеята може да изглежда луда, но по думите на Шекспировия Полоний “все пак има разум в нея”. Тя потвърждава генералната линия на Тръмп: шок на системата – по света и у нас. “Вашингтон пост” пише, че Тръмп толкова зле разбира НАТО, че иска Бразилия да бъде част от него. Струва ми се, че Тръмп изобщо не се опитва да разбира днешната НАТО. Той просто не я иска. И не може да скрие това. Проблемът не е в невежеството, а във волята му да руши и властта, с която разполага за това.