Темите на деня: Меркел, Сирия, Либия, Русия, Иран, Бурунди, земеделските пазари в ЕС
Меркел. Звучна плесница за политиката си на “отворени врати” за имигрантите получи германската канцлерка Ангела Меркел в изборите в три германски провинции през уикенда. Християндемократите на Меркел “не бяха подготвени за това, което може да бъде описано само като “исторически разгром”, пише днес “Политико”. В Баден-Вюртемберг (традиционна крепост на Християндемократическия съюз) и в Райнланд-Палатинат управляващите съответно социалдемократи и зелени запазиха властта с 5-процентова преднина пред кандидатите на ХДС. Той спечели в Заксен-Анхалт с 29 на сто. И в трите провинции евроскептичната и ксенофобска “Алтернатива за Германия” отбеляза успехи, като в Заксен-Анхалт се оказа втора политическа сила. Гласуването беше гледано като “квази-референдум” за миграционната политика на Меркел, която има много критици в Европа.
С два съвета на министри започна днешният понеделник В Брюксел. Външните министри ще обсъдят положението в Либия и Сирия и отношенията с Русия и с Иран както и съживяването на мирния процес в Близкия изток. Главната точка в дневния ред на министрите на земеделието е положението на пазара на селскостопански продукти в Европа. Не се очакват особени новини. Френският първи дипломат Жан-Марк Еро предупреди, че ЕС може да прибегне до санкции спрямо групировките, които пречат на съставянето на правителство на националното съгласие в Либия. “Готови сме да поискаме санкции срещу тези, които пречат на либийските власти да се установят и да си вършат работата, да гарантират сигурността на страната и на всички нас – да се борим срещу тероризма”, каза той, позовавайки се на атентатите в Анкара и в Кот д’Ивоар. Еро се очаква да представи пред колегите си в съвета френска инициатива за възобновяване на преговорите да мир в Близкия изток. “Ще обясня на моити колеги метода, който предлагаме – политически консенсус за перспективата за две държави – Израел и Палестина – да стане нова надежда”, каза той. По думите му кризата в Сирия не бива да пречи на ЕС да вижда какво се случва в останалата част от Близкия изток. “Положението дълбоко се влошава и има риск от ескалация”, каза Еро. Друга важна точка на масата ще бъде Русия – дебат за състоянието на отношенията с ЕС и сверяване на часовниците между държавите-членки, които не са обсъждали темата от една година, каза върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини. “Това няма да е дискусия за санкциите, те бяха продължени само преди няколко дни. Ще се върнем към икономическите санкции по-късно през лятото, в Европейския съвет”, каза тя, визирайки предстоящата редовна среща на 28-те държавни и правителствени ръководители през юни. “Това, което ще обсъдим днес, е състоянието на нашите връзки с Русия – обща, единна дефиниция за това какви са водещите принципи на нашите отношения с Русия”, добави тя. Мирослав Лайчак, външният министър на Словакия, страна, която подобно на България често се оплаква от отрицателните икономически последици на санкциите, увери репортерите, че ЕС остава единен за тяхното поддържане. “Не очаквам промяна на политиката на ЕС”, каза той. Третата основна тема на дискусията ще бъдат отношенията с Иран, за където Могерини каза, че ще пътува на 16 април. Министрите ще разговарят за областите, в които Европа може да възстанови отношенията с ислямската република след падането на международните санкции срещу нея. Две от тях са очевидни – енергетиката и търговията, но също така – миграцията, заради трите милиона бежанци от Афганистан, които Иран приютява от години. Министрите ще обсъдят и неодавнашния ракетен опит на Иран както и ролята му като съюзник на режима на Башар Асад във войната в Сирия.
Главната тема на земеделските министри е какво да добавят към финансовия пакет от 500 милиона евро главно в помощ на млекопроизводството и месопроизводството от края на миналата година. В Съвета на ЕС са получени над 100 предложения от държавите-членки, които днес те ще обобщават, каза Мартейн ван Дам, министър на земеделието на Холандия, която в момента председателства ЕС.
Бурунди. Европейският съюз прекратява пряката си финансова помощ за Бурунди след неуспешни преговори за възстановяването на гражданския мир и демокрацията в страната, съобщи днес върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини. ЕС продължава помощта за развитие и хуманитарната помощ предназначени пряко за населението на страната. Те се разпространяват не чрез правителствената администрация, а чрез агенции на ООН. Близо 400 души в Бурунди са убити, а 250 000 са избягали в съседните държави след граждански сблъсъци между привърженици и противници на президента Пиер Нкурунзиза. Независимите медии са затворени. Бедната централноафриканска страна е разделена, след като през юли 2015 година Нкурунзиза (52 г.) спечели трети президентски мандат, докато конституцията на страната не позволяма повече от два. Верните му сили потушиха опит за преврат през май. Репресии срещу опонентите му последваха след връщането му на власт.