Руски медии твърдяха, че Русия е поискала официално регистриране на ваксината си “Спутник V” в Европейския съюз, но европейският регулатор по лекарствата ги опровергаваше.
Днес обаче Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) съобщи, че най-сетне е започнала задълбочена оценка на „Спутник V”. Искането за това е подала базирана в Германия фармацевтична компания, R-Pharm Germany GmbH. чийто ръководител обаче се казва Иван Семьонов. Той я оглавява от миналата година, а предприятието, създадено през 1849 г., за последно е сменило собственика си през 2014 г. От 1971 г. дотогава е било собственост на американската “Пфайзер”, ако се вярва на информацията на уебсайта му.
Отзивите за качествата на “Спутник V”, разработена от руския Национален изследователски център по епидемиология и микробиология „Николай Гамалея”, са преобладаващо положителни, макар и да има предупреждения срещу прибързани изводи, но става все по-безпощадно ясно, че Русия има научни резултати на високо ниво, но не и производствени капацитети да ги използва.
Въпреки това отделни държави от ЕС, най-вече от Вишеградската четворка вече си доставят руската както и китайската ваксина, а други не крият интереса си към нея. Трети гледат на “Спутник V” като на данайски дар и дори забраняват регистрацията ѝ.
Европейците, които търсят руския и китайския продукт са или най-скараните с Брюксел (Унгария) или най-закъсалите с пандемията, които националните обстоятелства и отговорности принуждават да забравят за европейската солидарност и за политическата коректност. В момента тя е регистрирана главно в развиващи се държави или в кандадитки за членство в ЕС.
До момента политическият ефект на “Спутник V” надвишава медицинския. До днешна дата Русия е ваксинирала малко под 4 млн. души от 113 млн. възрастни подлежащи на имунизация срещу COVID-19 или 2,7 души на 100 са получили поне една доза. Тя изостава от държави, които нямат собствени ваксини като Германия, Франция, Италия и Испания. Шейсет и две на сто от руснаците не искат да се ваксинират с отечествената си ваксина.
Руската ваксина обаче успя да предизвика разединение и критики в Европа (някои от тях основателни) като например: Къде са европейските ваксини? Защо ЕС не можа да осигури необходимите количества навреме? Борбата с пандемията, стана като борбата за мир – на думи е общочовешка и неполитическа, но на дело става егоистична и се политизира.
Европа може да организира производството на руската ваксина, стига Русия да поиска това. Но Русия не дава такива признаци. Тя не иска да се договаря с ЕС. И това не е заради санкциите.
Далече преди пандемията Русия не желае да признае или поне изцяло да признае, че ЕС ѝ е равностоен като международен правен субект. Тя предпочита да разговаря и да се договаря с отделни европейски правителства, не с Европейската комисия, гледа презрително на Европейския парламент.
Вероятно формални международноправни основания за това има. Европейските институции нямат пълните правомощия на което и да е национално правителство. Но те ги имат, поне що се отнася до икономиката.
Това, че ЕС не е държава, е много удобно обстоятелство за чиято и да е имперска политика на “разделяй и владей”. То позволява да договориш с едни членки на съюза по-изгодни условия, отколкото с други, да противопоставяш едни членки на други, да обвиниш съюза им, че не им помага, но затова пък им пречи да пазят живота и здравето на гражданите си, т.е. да го демонизираш като квази-супер-държава, която потиска националните суверенитети.
Стратегическата цел на тази политика е да каже на европейските граждани: Виждате ли, ние сме ви приятели, искаме да ви помогнем в беда, можем да имаме нормални, взаимноизгодни отношения. Това, което пречи, е вашият измислен съюз. Той, а не Русия, е вашият враг. Няма съществена разлика от разказа на Брекзит.
Няма съществена разлика и от стратегията и тактиката на “Газпром” – тя е договаряй се на национално ниво, докато това е възможно, заобикаляй европейското ниво, докато можеш.
Причината за това е проста: 450 милиона (като пазар и като политически субект) тежат значително повече от 5 милиона или от 45 милиона.
При първата ни лична среща на 23 септември 2007 г. Жан-Клод Юнкер, тогава министър-председател на Люксембург и председател на Еврогрупата, се пошегува: “Преди Вас при мене беше колегата ми от Лихтенщайн. Много обичам да се срещам с него, защото това ми позволява да се чувствам велика сила”.
Та, така – и с руско-европейската интрига около “Спутник V”. Тя в резюме е: величието на силата срещу силата на величието. И нито е започнала, нито ще свърши с коронавируса.