Шансовете на Кристалина Георгиева да стане “външен министър” на Европейския съюз изглежда намаляват.
Знам, че самата дума “шансове” извиква от скептични до откровено зли коментари от някои. За тях това е пост немислим за България, следователно дори опитът да помечтаем за него заслужава сарказъм.
Освен общия скептицизъм към всичко българско и родно има и изострени персонални антипатии към Георгиева. Тук тя не е сама – техен обект стават повечето сънародници живели и успели извън и някъде на запад от “казана”.
Фактите обаче са по-силни от неверието и злобата. Името на българската еврокомисарка влезе в обръщение, включително и в най-големите световни медии. Те погледнаха по-оптимистично на страната ни от нейните граждани.
В малките часове в четвъртък държавните и правителствените ръководители на 28-те се разотидоха след среща в Брюксел, където не успяха да се договорят кои да са бъдещите върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността и председател на Европейския съвет.
Все пак срещата не беше пълен неуспех. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд съобщиха, че вече има съгласие по едно: Ако християндемократът Жан-Клод Юнкер е вече утвърден за председател на Европейската комисия, върховният представител трябва да е социалист, т.е. – от главния коалиционен партньор на десницата в Европейския парламент. Юнкер иска на този пост да бъде жена.
Левицата не крие, че нейната кандидатка за европейски външен министър е италианската първа дипломатка Федерика Могерини. Тя отговаря на условията за пол и партийна принадлежност – издига я лявоцентристката партия на министър-председателя Матео Ренци.
Георгиева има по-голям международен опит от Могерини – 17 години в Световната банка, където стигна до вицепрезидент и пет години – начело на хуманитарната помощ и реакцията на кризи в ЕС, което е част от общата му външна политика. Тя обаче не е от лявата страна на Европа. Макар да няма партийна принадлежност, носи етикета на номинирана от ГЕРБ, която е част от Европейската народна партия.
Италия е една от четирите най-големи страни в ЕС и сред шестте му държави-основателки. Сега държи шестмесечното му ротационно председателство. Подкрепата на Ренци беше важна за номинацията на Юнкер въпреки съпротивата на Великобритания.
Накратко, назначението ще бъде политическо, предназначено да закрепи съюза на традиционната европейска левица и десница срещу евроскептиците и еврофобите.
България не бива непременно да се чувства губеща. До окончателното разпределение на най-високите постове в ЕС и на портфейлите в Европейската комисия има още месец и половина. Лидерите трябва да го решат на 30 август. За Могерини също няма консенсус. В политиката той обикновено се постига с цената на нещо.
Затова Меркел и Оланд казаха, че номинациите на върховния представител и председателя на Европейския съвет ще станат в пакет с разпределението на портфейлите в бъдещата комисия. “Задачата” на Юнкер сега е така да ги формулира и подели, че решението да е общоприемливо.
Самото споменаване на Георгиева като кандидатка за една от най-високите позиции в ЕС е капитал за страната ни. То е свидетелство, че България може да не бъде второразрядна държава, че има потенциал да се състезава и на най-високо ниво.
Следователно тя може да претендира за влиятелен портфейл, който да съответства на вече съществуваща оценка за неин кандидат. Би било жалко правителството да се откаже от кандидатурата на Георгиева, ако тя не успее да стане върховен представител. Да й търсят алтернативи у дома сега, е да пуснем питомното и да гоним дивото.
Не съм съвсем убеден, че така мислят всички партии. Министър-председателят Пламен Орешарски каза, че те трябва да обсъдят българската номинация за комисар в познатия формат при президента, преди правителството (което и да е то) да я представи в Брюксел в края на юли. Да се надяваме, че решението им ще бъде по-убедително от предходните.
Орешарски заслужава похвала, че за Георгиева се вслуша в общественото мнение и “скъса синджира” към мандатоносителя. Ще запази ли обаче тази линия на поведение?
В Брюксел той каза, че подкрепя Георгиева за върховен представител, но няма мандат да я предложи за комисар. А КОЙ му даде мандат да я подкрепи за “външен министър” на ЕС? И да му го е дал някой, това не е станало публично. Но странно – никой не му зададе любимия въпрос с главно “К”.
И тук има едно основание за песимизъм – дори одобряваните от обществото решения са непрозрачни и трудно обясними. Дотолкова сме свикнали на безобразия.
Миналия петък Австрия реши да номинира отново сегашния се комисар Йоханес Хаан, който отговаря за регионалната политика. Това първо реши правителствената коалиция от християндемократи и социалдемократи, а след това кандидатът се яви за изслушване и одобрение пред националния парламент.
Трябва ли да направим същото у нас? Не съм сигурен. Защото си представям какво може да се случи.