Некролог за предизвестена смърт

СИРИЗА, Коалицията на радикалната левица, дойде на власт през януари, за да „освободи“ Гърция от режима на икономии, да реформира държавата, да промени Европа.   Как изглеждат нещата днес?

Обещаха:

– да сложат край на политиката на финансов остеритет;

– да вдигнат заплати и пенси;

– да върнат икономиката  към растеж;

– да постигнат споразумение с кредиторите за намаляване и преструкуриране на гръцкия дълг;

– Гърция да остане в Еврозоната и в Европейския съюз;

– Гърция да промени курса на Европа, да я направи по-малко пазарна и по-социална.

Изпълниха:

– гръцките банки са затворени, защото нямат пари; пенсионерите се редят на опашки пред ограничения брой трезори, където могат да им плащат непроменените пенсии. Вият се опашки пред банкомати и супермаркети. Правителството в последния момент се отказа от обещанието да не реже бонусите за най-ниските пенсии. То се опита да скрие това предателство към избирателите си, но последното му писмо до институциите изтече в медиите;

– от прогноза за растеж от 2,5% от БВП в началото на тази година икономиката на Гърция пак се върна към рецесия;

– отношенията с кредиторите са на практика прекъснати след прогресивно обтягане. Въпросът за дълга никога не стигна до масата на преговорите. Гърция е в дефолт, хазната ѝ е празна, в нея няма пари за дълга, скоро няма да има и за заплати и пенсии, за здравеопазване, образование, отбрана, обществен ред, т.е. за насъщните функции на държавата. СИРИЗА тури ръка на парите на общините и на държавните предприятия, те също ще започнат да спират работа като банките. Страната е лишена и от външно финансиране. Нова програма за него, ако изобщо я има, ще бъде при значително по-тежки от досегашните условия. Те ще направят бремето върху гърците по-трудно поносимо;

– Гърция е изолирана политически в ЕС. Европа не само, че не се променя, но наблюдава с ужас това, което се случва в най-проблемната ѝ страна-членка. Най-благосклонният към Ципрас лидер, левият италиански премиер Матео Ренци, заяви, че референдумът е грешка. Най-недоволни от Гърция са не кредиторите ѝ, а най-бедните страни, чиито граждани направиха големи жертви през изминалите години, за да бъдат публичните им финанси стабилни, а икономиките им да се върнат към растеж и заетост;

-правителството не само че не стигна до споразумение с кредиторите, то прехвърли отговорността, за която беше избрано, на избирателите си, като поиска референдум;

– вследствие на това членството на Гърция в Еврозоната и в ЕС е под въпрос. То зависи от отговора на гласоподавателите на един неясен въпрос със съмнителна валидност. Гърците трябва да се произнесат приемат ли девет страници проектоспоразумение, което вече не важи, защото гръцкото правителство го отхвърли и чието съдържание е трудно разбираемо за мнозинството обикновени хора.

-Съветът на Европа заяви, че времето и условията за подготовка на референдума не отговарят на международните стандарти. Върху неговата валидност ще тегне сянката на съмнението.

Какво не изчисли Ципрас?

Ципрас твърди, че Европа го „изнудвала“. С кои нейни страхове обаче той се опита да спекулира и блъфовете му не успяха?

– че пазарите ще атакуват дълговете на другите членки на Еврозоната с крехки публични финанси и че това ще уплаши и ще размекне Еврозоната. Това не се случи поне досега. Еврозоната остава единна, различията ѝ с МВФ не повлияха на общата им позиция по принцип. Общата валута е защитена от Европейския механизъм за стабилност, банковия съюз и ангажимента да Европейската централна банка да изкупи толкова държавен дълг, колкото трябва, за да защити единната валута. По борсите не се забелязват мераклии да провокират ЕЦБ и да се ударят в стената. Лидерите от Еврозоната запазиха ледено спокойствие: Щом искате, правете си референдум и да знаете, че той ще за вън или вътре, казаха те на гърците;

– че Европа ще приеме референдума за разменна монета в преговорите, както Ципрас заяви, че ще го използва. Стана точно обратното. С този ход той изгуби Европа като събеседник и тя започна да говори пряко на гърците, при това да им говори неща, които Ципрас не иска те да чуват. Вместо между останалите местни компрометирани лица и Ципрас, сега те ще трябва да избират между него и Европа. Съпоставката е непосилна, освен това опровергава претенцията на Ципрас да бъде проевропеец. Тя обаче не предопределя, че изборът ще е рационалне и че непременно ще е в негова вреда;

– че ЕЦБ няма да посмее да ограничи ликвидната подкрепа за гръцките банки и да принуди правителството да ги затвори. Малко преди правителството да наложи капиталовия контрол, финансовият министър Янис Варуфакис туитна, че такава мярка противоречи на правилата на валутния съюз. След това я приложи (май беше забравил за Кипър през 2013 година);

Какво ще стане сега?

Има два сценария:

Сценарий „да“:

– това ще е вот на недоверие  към Ципрас и компания. Те призоваха гърците да гласуват с “не”. Ципрас заяви, че при такъв отговор на референдума ще подаде оставка.

– възможни са предсрочни избори в условия на парализирана финансова система, икономика и основни обществени услуги и на провален в самия му разгар туристически сезон. Възможно е и в същия парламент да бъде сформирано правителство на националното съгласие/спасение. Независимо кой от тези варианти ще се осъществи, новата власт ще трябва да възобнови преговорите с кредиторите;

– поради разрушеното от СИРИЗА доверие, новото правителство ще бъде родено „на колене“. То няма да бъде в позиция да се пазари, защото ще трябва да спасява, каквото е останало. От това положение „великата  гръцка нация“ (според израза на Жан-Клод Юнкер) ще преговаря не как да заживее по-добре (шансът за което СИРИЗА пропиля), а как да не умре от глад и да остане в Европа.

– Европа ще преговаря, така че да покаже на избирателите в други склонни към леви изкушения страни какво поведение възнаграждава и какво наказва. СИРИЗА ще бъде спрягана като синоним на заплаха за жизнените интереси на европейските граждани, което едва ли би помогнало на испанския ѝ аналог “Подемос”. Мантрата ще бъде: Искате ли да стане като в Гърция? Доверете се тогава на Пабло Иглесиас (лидера на “Подемос”). За да се развие тази тези и да я интернализира европейският избирател, има достатъчно време до испанските избори през ноември.

Сценарий „не“:

– ЕЦБ спира парите на гръцките банки;

– те стават неспособни да обслужват паричното обращение;

– държавата е принудена да въведе други платежни средства – купони, записи на заповед, съкровищни разписки, казано на народен език – „хартийки“. Възможна е и томбола: Който изтегли печеливш билет, яде, другите гледат и чакат следващия тираж;

– когато хартийките станат много, Гърция се връща към драхмата, настава инфлация като по времето на Жан Виденов в България;

– гърците осъзнават, че спестяванията от целия им живот са отишли на кино; разярени тълпи атакуват банки и държани институции, страната изпада в хаос. Тук е мястото да отбележим, че от Втората световна война насам Гърция е имала два военни режима и една гражданска война;

-членството на страната в ЕС става правен проблем. От една страна, ако не използва евро, тя ще се самоизключи от общата валута. Липсва обаче правна уредба за изключване на държава от Еврозоната. Еврото е „неотменимо“ според Договора на ЕС. Напуснеш ли го, значи си напуснал съюза. Излизането от ЕС обаче предполага волеизявление от съответната държава членка, че го желае. Правителството на СИРИЗА настоява, че не желае това и че ЕС не може да „изключи“ Гърция. Ако спре да се разплаща в евро, много вероятно е, тя да се окаже в „тежко и системно“ нарушение на Договора и да попадне под ударите на неговия член 7 – лишаване от право на глас. Това означава формално членство – Гърция няма да участва при вземането на решения, но ще е длъжна да ги изпълнява. На всичко друго отгоре.

-и още: вижте последното изречение от сценарий “да”.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *