Май сме се поразглезили...

…като народ. Ако съдя по пътуванията по Великден и по ропота в социалните мрежи, не може да се каже, че са ни масово присъщи качества, необходими за преодоляване на кризи, като издържливост, дисциплина, отговорност, положителна мотивация. А сме още в самото начало на кризата. Опасявам се, че икономическата ѝ част ще бъде по-дълга и по-болезнена. И ще започне да хапе преди края на сегашната фаза. Честно, удивен съм от хулите, които се сипят върху Венцислав Мутафчийски. Той в момента е отдушникът на всички отрицателни емоции – несигурност, умора, страх, фрустрация, гняв. Той е “момчето за бой” на Бойко Борисов. За да слушат гражданите Мутафчийски, той и оглавеният от него щаб трябваше да бъдат “доброто ченге”. А сега са принудени да играят “лошото”. Вместо само да анализират и да съветват, те трябва и да се и карат на хората, което е функция на политическата власт. Ако и тя има основания да бяга от тази неприятна роля, може да я повери на друг, различен от щаба. Защо ги няма професионалните говорители на властта и професионалните пресцентрове? Трудно се поддава на морална квалификация използването сегашната ситуация за политически цели от някои опозиционни субекти. Не ми се мисли как биха се държали те по време на война. Не дай, Боже, но тя днес изглежда по-малко изключена, отколкото преди, ако внимателно си представим последствията от една дълбока и продължителна рецесия. И като си припомним до какво е довела Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Що се отнася до тезите, че сегашното извънредно положение, обявено заради извънредни здравни рискове, прикрива опити за налагане диктатура, ще кажа, че това е една от водещите тези на руската дезинформационна кампания срещу ЕС в момента, установена от европейското звено за стратегическа комуникация “Стратком”. Тези демократи, които лекомислено са яхнали този разказ, трябва да се замислят. Защото истински лошото предстои.