В тази малка дописка няма отговори. Тя само задава въпроси.
Общоприетото вярване е, че кризите облагодетелстват популистите.
Отнася ли се обаче това за популистите на власт? И за времената, когато властта стовари върху тях свръхчовешки отговорности?
До изборите в САЩ на 3 ноември остават седем месеца. През тях Доналд Тръмп на практика няма да има опонент в медиите. Те са твърде заети с пандемията от COVID-19, за да отделят равностойно време на демократа Джо Байдън.
Той за момента разчита главно на кабелните телевизии, за които се изказва от новообзаведено студио в домашното си мазе.
Тръмп е сам в ефира и в интернет с всекидневните си продължителни брифинги в Белия дом и с акаунта си в Туитър.
За какво му е обаче тази видимост?
Според АП екипът му не е единодушен, че тя е полезна. Ако не успее убедително да прехвърли отговорността на друг, Тръмп ще стане лицето на най-голямото бедствие, сполетяло САЩ след Пърл Харбър и 9/11.
Президентът сам каза, че в най-добрия сценарий от COVID-19 ще умрат над 100 000 американци. Бенк ъв Америка прогнозира депресия по-дълбока от тази през 1929-34 г. И най-лошото предстои.
Дали в тези обстоятелства приватизирането на победите и интернационализацията на пораженията е печелившата стратегия?
Същото се отнася и за британския премиер Борис Джонсън, който спечели мнозинство като на Маргарет Тачър, само за да се изправи пред здравна и икономическа катастрофа, като междувременно сам се разболее.
Обещанията за ново и светло бъдеще са вече изпарени. И Брекзит изглежда като историческа тема. А предстоят преговори с Европейския съюз, които COVID -19 кризата ще направи само по-трудни.
Да не говорим, че срокът за завършването им в края на годината приближава, а шансовете за споразумение в изтичащото време се стопяват с всеки изминал ден.
Великобритания може да се окаже изолирана от най-големия си досегашен пазар, точно когато ще трябва да се бори да съживи икономиката си след дълбока рецесия.
След това, което направи на Европа с напускането си, Обединеното кралство едва ли ще може да разчита на особена солидарност извън чисто хуманитарните жестове.
COVID-19 e възможност обществата да видят истинското лице на популистите – когато те са изправени пред реален проблем, когато се налага да изпълняват обещанията си, да приложат на дело лесните решения, с които преди това са пленявали тълпите, когато няма мяста за партизанлък, а се налага да обединяват нации, които преди това са разделяли, за да се изкачат до властта.
“Ще има много смърт”, откровен е сега Тръмп пред американците. Но кой знае защо тези думи нямат мобилизиращата сила на обещанието на Чърчил към британците през Втората световна война за “кръв, пот и сълзи”.
И как да убедиш избирателя, че Америка е първа, когато тя моли Русия и Китай за неща като маски, защитни облекла и обдишващи машини?