Който съди Борисов заради Сидеров, да си спомни за Рюте и Вилдерс, Шусел и Хайдер, Берлускони и Боси
— Убедих го и той е готов да се целувате, самичък рече, склони.
— Целование с Юда? Да пази Господ, никогда! До гроба!…
Иван Вазов (“Чичовци”)
За всички, които тепърва ще съдят ГЕРБ и лично Бойко Борисов за евентуална коалиция с “Атака”, напомням, че между 2010 г. и 2012 г. холандските либерали на Марк Рюте управляваха с подкрепата на расистите, ксенофобите и еврофобите на Геерт Вилдерс, които формално не бяха част от правителството.
Това е главната причина България и Румъния да не влязат в Шенген. Ако Рюте беше позволил да влязат, правителството му щеше да падне.
Не че той послe, когато правителството му вече не зависеше от Вилдерс, позволи. За холандците въпросът за доверието в страни като България и Румъния остана вътрешнополитически.
За хората с по-дълга памет припомням, че австрийската крайнодясна “Партия на свободата” на покойния Йорг Хайдер спечели изборите през 1999 г. и той не стана канцлер, само защото ЕС заплаши да отнеме на страната му правото на глас.
Тогава консерваторът Волфганг Шусел стана канцлер в коалиция с партията на Хайдер и Европа отново беше разстроена. Тя наложи на Виена няколко месеца дипломатическа изолация, докато Хайдер не напусна и лидерския пост в партията си.
Не казвам, че ще направи същото на Волен Сидеров, но не го и изключвам.
Да си спомним и четвъртия кабинет на Силвио Берлускони в Италия сформиран през 2008 г. с подкрепата на сепаратистката и националистическа Северна лига начело с противоречивата фигура на Умберто Боси, който стана министър на държавната реформа.
Да си спомним и за присъдата на Боси за корупция и за призивите му към бреговата охрана да стреля по нелегалните имигранти. И че негов приемник начело на лигата днес е крайнодесният лидер Матео Салвини.
Ако сме докрая последователни, покрай Сидеров не бива да забравяме и че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов беше оратор на конгрес на френския Национален фронт през 2014 година.
А що се отнася до Сидеров, сме длъжни да отбележим, че самата лидерка на Фронта Марин Льо Пен в интервю за първия брой на сп. “Клуб Z” се разграничи панически от “Атака” и заяви, че да я свързват с такава формация е “семантична война”.
Няма да сме нито първите, нито последните, които са принудени да допуснат в правителството си enfant terrible и да се съобразяват с него. Въпросът е докъде ще го допуснат и докъде ще се съобразяват.
Със сигурност в Европа ще се намери кой да ни посочи укоризнено с пръст. Трябва да знаем какво да му отговорим – спокойно и аргументирано. А за себе си да осъзнаем българският проблем.
Той не е, че “Атака” е вътре, а че “Да, България”, “Нова република” и Реформаторският блок са вън. Българските избиратели подариха тази роля на Волен Сидеров и сега идва момент да платят цената на избора си. Не могат да обвиняват Европа за него.
В заключение – няколко полезни съвета в случай на въпроси за Сидеров от:
(а) Европейската народна партия – питайте ги как търпят в Унгария Виктор Орбан, този стожер на нелибералната демокрация и почитател на Владимир Путин и Реджеп Ердоган, брюкселоборец, мигрантогонец и забранител на вестници и университети;
(б) Партията на европейските социалисти – питайте ги за премиера на Словакия Роберт Фицо, който отказва да изпълни квотата на страната си за бежанци и спечели последните избори с обещания да не допусне нито един мюсюлманин в страната си. Можете да ги попитате и за левия чешки президент Милош Земан, който е страстен защитник и симпатизант на руския си колега Владимир Путин;
(в) Европейските консерватори и реформисти – попитайте ги какво правят при тях Ангел Джамбазки, Николай Бареков и една сюрия крайнодесни датчани и финландци, благодарение на които станаха третата по големина група в Европейския парламент. Може да ги питате и за управлението на партията на Качински в Полша, най-вече за опита й да ореже правомощията на Конституционния съд;
(г) Алианса на либералите и демократите за Европа – освен за Рюте и Вилдерс ги попитайте защо лидерът им Ги Верхофстадт преговаряше да прибере в групата си италианските евроскептици от “5 звезди”, които преди това бяха в групата на идеолога на Брекзит Найджъл Фараж;
(д) Крайната европейска левица – питайте ги защо златното им момче Алексис Ципрас управлява Гърция в коалиция с евроскептичния националист Панос Каменос.
И да сме наясно – всичко това не означава, че одобрявам бъдещото българско правителство, а че осъзнавам, че то е най-доброто, което в тези обстоятелства можем да си позволим.
След като България няма аргументи, че е по-добра от другите европейски демокрации, й остават поне извиненията, че не е по-лоша. За добро или за зло няма европейска партия без “свои негодници” в държавите-членки.