Колкото и да е важно ставащото в София, в Брюксел днес става нещо по-важно: 27-те се опитват да постигнат съгласие за следващия седемгодишен бюджет на ЕС (около €1,1 трилиона) и за плана за икономическо възстановяване към него (€750 млрд.). Те са важни, не само защото европейската икономика няма да се възстанови без тях, не само защото Европа досега не е правила такова общо усилие, а и защото отварят вратата към друга Европа. За първи път ЕС задлъжнява солидарно. Прибавено към общата валута, това обстоятелство ще усили натиска за хармонизация на икономическото управление – например при данъците и пазара на труда. Досегашните дебати по темата на днешния съвет поставят и въпроса за начина, по който ЕС взема решенията си – изискването за единодушие по най-важните от тях, включително и днешното, го блокира. Спорните въпроси пред лидерите днес са за размера на бюджета, за управлението на възстановителния фонд и за приходите и разпределението на средствата от двете. Ако държавите и сега не се споразумеят, последствията ще бъдат тежки – не само защото жизненоважната подкрепа за икономиките може да закъснее, а рецесията – да се задълбочи, а защото ЕС може опасно да се дискредитира и всяко от членките му да тръгне да се спасява сама, водейки съюза до имплозия. Холандия иска решенията за отпускане на средствата да става с единодушие, но освен средство за контрол това може да стане и инструмент за шантаж и за блокиране на помощта. Унгария се закани, че ще наложи вето върху бюджета и плана, ако помощта от тях бъде обвързана с изпълнение на условия, свързани с върховенството на закона, както иска Европейската комисия. Спешната нужда от този план и евентуалната липса на съгласие по него могат да “счупят” Европа, т.е. на междуправителствена основа да се обособи група държави, които са съгласни по спорните в по-широк кръг въпроси. Това ще бъде лошо за България.
Other Posts
- Related Articles
- More from Author
No related posts.