Има ли връзка между "Люкслийкс" и досиетата "Панама"?

“Политико” днес публикува интересен документ. През ноември 2013 година Камерън пише до Европейския съвет в подкрепа на борбата срещу данъчните убежища, но пледира за по-специално третиране на тръстовете за разлика от другите фирми. Тръстът е вид дружество, което някой упълномощава да управлява неговите пари или имоти и също може да служи за скриване на собственост. С риск да ме обвинят в конспиративни теории, си спомням, че преди това писмо Камерън поне два пъти е имал сблъсъци с Жан-Клод Юнкер в Европейския съвет. Недълго след тях последваха разкритията на Международния консорциум за разследваща журналистика за аферата “Люкслийкс”, която накара Юнкер да се обяснява и го отслаби политически. Сега от европейските лидери в подобно на неговото положение се оказва Камерън. С течение на времето може да излязат имена и на други членове на Европейския съвет, но защо само тези двамата са във фокуса до момента и защо точно преди британския референдум? Камерън и Виктор Орбан бяха единствените, които бяха несъгласни Юнкер да стане председетел на Европейската комисия след европейските избори през май 2014 година. В исторически прецедент държавните и правителствените ръководители на ЕС го номинираха с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус. А той е едно от най-старите кучета в Европа. Деветнайсет години е управлявал държава, където цял свят крие пари, или поне доскоро криеше пари. Създавал е еврото и Еврогрупата. Председателствал я е осем години. Участвал е във всички важни стъпки на европейската интеграция. Представете си колко и какви приятели има. Неотдавна в Брюксел беше Нурсултан Назърбаев, президентът на Менделеевата таблица, известна още като Казахстан, бивш член на съветското Политбюро. Пет минути се целуваха публично с Юнкер с брежневска страст, после на пресконференцията се обръщаха един към друг с ” моят добър приятел”.