Знаете ли коя е най-четената международна новина днес? (Поне в сайта, където аз работя). За бирманците, които излизат срещу куршумите на хунтата, за да се борят за демокрация? Не. За 128-те приземени боинги заради инцидента над Денвър? И това не е. За убития италиански посланик в Конго? Пак не познахте. За европейските санкции срещу четирима руснаци заради затварянето на Навални? Това пък хептен не е.
Най-четената международна новина е за това, че Уилям е сърдит на брат си Хари (мъжа на Меган), защото се държал лошо с баба им кралица Елизабет II. Go figure, както казват трансатлатическите ни съюзници. Българинът, този републиканец, този балканец, този обзет от себе си провинциалист, този русофил, е обзет от драмите на британското кралско семейство. Първо за тях чете и после (ако изобщо) – за всичко останало.
Нямам обяснение. Но имам хипотеза. И тя е, че българинът е дете. Децата обичат приказки. Новините за крале и за кралици, за принцове и за принцеси, за блясък и богатство, за власт и пари, за коварство и любов са именно приказки. “Имало едно време” се случва” тук и сега”. Легендата е риалити. И детето я попива. Ние, медиите, в ролята на инфо-родители, му я четем за “лека нощ”.
Идват избори. Струва ми се, че ще ги спечели не този, който обяснява най-логично програми и платформи, а този, който най-добре разказва приказки. Ще ги загубят тези, които още не са разбрали разликата между двете. Оптимистичното в тази хипотеза е, че не само българинът е дете. И не само той/тя обича приказки. Просто изглежда, че у нас, тези, които не искат за пораснат, са повечко.