Започват най-трудните преговори в ЕС

Държавите в Европейския съюз ще се опитат да се споразумеят за следващия му седемгодишен бюджет (2021-2027 г.) на среща на върха в Брюксел на 20 февруари.

“Дойде време да стигнем до съгласие на нашето равнище за Многогодишната финансова рамка”, пише до 27-те национални лидери председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. “Всяко отлагане би създало сериозни практически и политически проблеми и би осуетило продължаването на сегашните програми и политики както и започването на нови. Напълно съзнавам, че тези преговори са между най-трудните, пред които сме изправени”.

Той призовава още към здрав разум, решителност и дух на компромис, за да стигнат държавните и правителствените ръководители до сделка. В идните дни Мишел започва консултации с държавите членки, преди да им представи чернова на предложение.

Закъснялото постигане на съгласие по сегашната Многогошина финансова рамка през 2013 г. доведе до забавяне на първите плащания от нея през 2014 г.

Договарянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС ще бъде трудно, защото приходите в него ще намалеят, а разходите трябва да се увеличат. Освен това държавите не са съгласни какви да бъдат приоритети му.

С излизането на Великобритания от ЕС на 31 януари т.г. бюджетът на ЕС губи една от най-големите си нетни донорки, т.е. между 10 и 12 на сто от приходите. В същото време ЕС има нови приоритети – климат, миграция, отбрана, иновации, които предполагат значителни инвестиции. Те трябва да се финансират за сметка на традиционните приоритети – земеделие и политика на сближаване (кохезия).

Това противопоставя старите държави членки, повечето от които са нетни донорки в бюджета на новите, които са нетни получателки. Първите държат на новите приоритети, а вторите – на традиционните.

Водещите нетни донорки като Германия, Холандия, Австрия смятат, че след като броят на държавите, съответно – на приходите в ЕС – намалява, трябва да бъде намален и бюджетът му.

Нетните получателки, включително и България, предлагат да увеличат вноските си, но финансовата помощ от ЕС да не намалява за сметка на новите му приоритети. Няма ентусиазъм за това сред старите страни членки. Ако предложението на новите бъде прието, това означава най-богатите страни в ЕС да внасят още повече отколкото сега. Вноските на държавите формират над 70 на сто от приходите в европейския бюджет. Да харчат повече за Европа е вътрешнополитически непопулярно.

Оттук възниква още един въпрос – за бъдещото финансиране на евробюджета и за евентуално намаляването на вноските на държавите за сметка на увеличаване на т. нар. собствени приходи – например чрез нови европейски данъци  – върху горивата, генериращи въглеродни емисии; върху приходите на международните дигитални компании в Европа; върху финансовите сделки.

Тези идеи също разделят 27-те. Някои се опасяват, че те ще бъдат непопулярни за европейците (протестите на жълтите жилетки във Франция започнаха заради данък върху горивата) и че могат да навредят на търговските интереси на Европа (САЩ я плашат с наказателни мита, ако започне да облага компании като Google, ApplE, Facebook, Amazon). Приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС изисква единодушие между държавите членки.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *