Еуфорията…

…от изборната победа на Кирил Петков и Асен Василев („Продължаваме промяната“ – ПП) удави един факт, който в други страни би прекратил политическата кариера на първия и вероятно би му създал проблеми с правосъдието. Той е попълнил документ с невярно съдържание (че е бил български гражданин при назначаването му за служебен министър на икономиката), което е престъпление и по българския Наказателен кодекс. Това не само не попречи на Петков да се състезава в парламентарните избори, но нищо чудно дори да му е помогнало да се класира като лидер на първа политическа сила и евентуален премиер. Толкова силна е омразата към „статуквото“, че с него много българи са готови да изхвърлят и остатъците от законност. Нищо, че сочат нейната липса като главна причина да искат промяна. Затова част от наблюдателите обясняват победата на ПП като по-скоро емоционален отколкото рационален избор на протестно настроени хора, разочаровани от другите алтернативи и търсещи поредния спасител. Опитът сочи, че скоро след такъв избор идва разочарованието – когато избраният бъде подложен на теста на реалността. В случая с ПП той ще бъде силно разяждащ тяхното лустро – като започнем от компромисите, които предполага евентуалната четворна коалиция, като минем през вероятни правни действия на засегнати от досегашните им решения и през последиците от увеличените държавни разходи и като стигнем до взривоопасни теми като ядрена енергетика, Северна Македония, Русия и Истанбулска конвенция. Петков и Василев спечелиха не защото предлагат нещо различно от Демократична България, „Има такъв народ” или „Изправи се БГ! Ние идваме”, а защото го предлагат по-сръчно и не са обременени от техните „червени линии“. Те не се боят да пипат БСП. Другите протестъри казваха: „Изберете ни и ще видите какво ще направим“. ПП каза: „Вижте какво направихме (за 4 месеца) и ако ви харесва, изберете ни и ще има още“. Втората стратегия победи на изборите. Чакат я изпитанията на управлението.