Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Снимка Европейска комисия.
Европейската комисия се готви да предложи голяма стъпка към хармонизиране на данъчното облагане на корпорациите в ЕС, срещу която България досега е била против.
Комисията възнамерява да поднови предложение от 2011 година за единна консолидирана корпоративна данъчна основа, т.е. облагаемата част от приходите на транснационалните компании да се изчислява по един и същ начин във всички държави членки, съобщи днес заместник-председателят ѝ Валдис Домбровскис.
Сега данъчната основа се формира по 28 различни начина и това позволява на международния бизнес да отчита печалбите от клоновете си в цяла Европа в тази нейна страна, която му позволи максимално да свие размера на облагаемия доход, т.е. данъчната основа.
Люксембург заедно и още 23 държави членки имат правни режими, които предвиждат такива преференции, за да привличат големи международни инвеститори.
При лишенията, които кризата наложи на европейците, тези режими станаха обект на яростна политическа атака, чиято главна цел се оказа председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер. До 2013 година той 19 години беше министър-председател на Люксембург и един от лидерите създали финансовата архитектура на Европа.
Атаката започна от публикация за данъчните практики на Люксембург в сайта на Международния консорциум за разследваща журналистика през ноември 2014 година. Тя беше подета най-активно от зелените в Европейския парламент. Юнкер върна топката, като обеща, че ще поиска от всички държави в ЕС да се откажат от своите преференциални данъчни режими, за които обвиняват само него и Люксембург.
Целта на единната консолидирана корпоративна данъчна основа е да попречи на транснационалните корпорации да търсят убежища от фиска, т.е. да прибягват към т.нар. аресивно данъчно планиране в тих сговор на различнинационални власти.
Съзнавайки, че налагането ѝ ще предизвика реакции от правителства, на които вземат инструмент за конкурентоспособност, предишната Комисия на Жозе Мануел Барозу предложи тя да бъде свободно избираема.
Това означаваше, че ако желаят, транационалните дружества от рода на “Кока кола” или “ИКЕА” ще събират всички приходи от различните си филиали, после ще вадят от тях всички разходи и получената разлика по специална формула ще се разпределят за облагане между различните страни на дейност. Разпределението ще е възоснова на активите, работната сила и продажбите на фирмата в съответните страни. Те ще я облагат съгласно своите данъчни ставки.
Теоретично това би могло да облагодетелства страни с ниски корпоративни данъчни ставки, защото те са стимул международният бизнес да съсредоточи в тях повече активи и работна сила, за да се възползва от по-ниско облагане на по-голяма част от печалбата му. Но данъчнните ставки са само един фактор при вземане на инвестицинно решение. За него от основно значение е размерът на пазара и оттук – размерът на потенциалните продажби като фактор за преразпределяне на облагаемата печалба.
Сега обаче Комисията обмисля да предложи задължителна единната консолидирана данъчна основа, за да върне връзката между облагането и мястото, където компанията прави бизнес, каза Домбровскис.
“Ще преценим дали дороволността е достатъчна и ще обсъдим задължителен подход”, каза той. Днес Комисията само е обсъдила въпроса по принцип, а на 17 юни ще предложат план да действие, съобщи заместник-председателят ѝ.
“Ще видим дали ще е промяна на сегашното предложение или ще има ново предложение. При всчики случаи обаче ще има съществено обновяване”, каза той.
Домбровскис поясни, че Комисията ще предложи праг за оборота, над който трябва се намират компаниите, които подлежат на единна консолидирана корпоративна данъчна основа.
Той коментира, че в предложението си Комисията възнамерява да съчетае “амбициозен и реалистичен подход”, защото, за да бъде прието, то изисква единодушие в Съвета на минстрите.
Предишното предложение не можа да “излети”, защото единодушие нямаше. България и Ирландия, държавите с едни от най-ниските корпоративни данъчни ставки в ЕС се противопоставиха.
Тогавашият български финансов министър Симеон Дянков изтъкна като основен мотив, че уеднаквяването на данъчната основа би било само първа стъпка на Брюксел да прокара по-късно и хармонизирани данъчни ставки, които биха лишили българската икономика от основно конкурентно предимство.
За това обаче отдавна настоява Франция, чийто икономически растеж не може да се измъкне от маразма. Според френските правителства той се дължи на високото облагане, отразяващо се отрицателно на конкурентоспособността. То пък е свързано с хроничното несъответсвие на бюджетния дефицит и дълг на страната на европейските правила да финасова стабилност.
“Необходимо е да преразгледаме основно законите за корпоративното данъчно облагане в ЕС, за да постигнем по-справедливо данъчно облагане и намаляване на разпокъсаността на единния пазар”, заяви днес еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси, френски социалист.
Френската гледна точка е, че когато някои в Европа не могат да понижат данъчната си тежест, останалите трябва да я повишат, за да не ги конкурират нелоялно. Това е разбиране, което не само България не споделя.