Европейският съюз пак отложи Брекзит – този път за Деня на народните будители, известен още като Хеолуин.
Британската министър-председателка Тереза Мей получи повече от желаното от нея време да завърши преговорите си лейбъристката опозиция и да сформира необходимото й мнозинство в Камарата на общините за оттегляне със сделка.
Опасността от неорганизирано напускане, от което и двете страни са страхуваха, беше избегната за втори път, но още не е напълно изключена.
Според заключенията на специалния Европейски съвет снощи “този период на удължаване следва да продължи само колкото е необходимо и във всички случаи най-късно до 31 октомври 2019 г. Ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано от двете страни преди тази дата, оттеглянето ще се осъществи на първия ден от следващия месец”.
Ако Обединеното кралство (ОК) продължава да бъде член на ЕС на 23 – 26 май 2019 г. и не е ратифицирало Споразумението за оттегляне до 22 май 2019 г., страната трябва да проведе избори за Европейски парламент. Ако то не го направи, напуска ЕС на 1 юни 2019 г. без споразумение.
Съществуващото, но още нератифицирано споразумение за оттегляне не може да бъде предоговаряно и бъдещите отношения с ЕС не могат да се договарят по време на отсрочката. През нея може да има преговори само по политическата декларация за бъдещите отношения към споразумението. Продължава да съществува възможността ОК да оттегли молбата си за напускане на ЕС.
Най-интересни в заключенията са следните редове:
“Европейският съвет взема предвид ангажимента на Обединеното кралство да действа конструктивно и отговорно в периода на удължаване в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество и очаква Обединеното кралство да изпълни този ангажимент и задължението по Договора по начин, който отразява положението му на оттегляща се държава членка. За тази цел Обединеното кралство ще съдейства за осъществяването на задачите на Съюза и ще се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, по-специално когато участва в процеси на вземане на решения на Съюза… Наред със заседанията по член 50 от ДЕС (Договора на ЕС – б.а.), 27-те държави членки и Комисията, когато е подходящо съвместно с други институции, органи, служби и агенции на Съюза, ще продължат да заседават отделно на всички равнища, за да обсъждат въпроси, свързани с положението след оттеглянето на Обединеното кралство”.
Накратко, Лондон поема джентълменския ангажимент да не пречи в ЕС в последните месеци преди напускането. Но до него ОК е пълноправна държава членка, т.е. де юре ще запази договорните си права да налага вето, да участва в блокиращи малцинства. Спорно е доколко, упражнявайки тези свои права, то би могло да бъде обвинено, че възпрепятства “за осъществяването на задачите на Съюза”, или че не действа “конструктивно и отговорно”.
По договор ЕС няма да има право да изключва ОК от форматите си, освен когато 27-те обсъждат въпроси на Брекзит. Ако не ратифицира споразумението за оттегляне до 22 май, ОК ще прати пак 72 депутати в Европейския парламент, ще има право на място в следващата Европейска комисия. Няма как ЕС да изключи британския правителствен ръководител, който и да е той, при номинирането на следващия председател на Европейската комисия веднага след европейските избори. Т.е. ОК, де юре, ще има всички лостове да пречи, въпреки тържествения си ангажимент в заключенията.
С това се обяснява яростната съпротива на френския президент Еманюел Макрон срещу 12-месечна отсрочка, която първоначално беше предложил председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Макрон на практика застана на страната на твърдите брекзитъри, настоявайки ОК да изпълни колкото може по-скоро волята на гласоподавателите си от референдума през юни 2016 г.
За шестте месеца на отсрочката в ОК на теория могат да се случат много неща. Колкото повече се бави Брезкзит, толкова по-уязвима е Мей, която вече напълно е изгубила контрол над министрите и над парламентарната си група. Тя може да загуби поста си, може да има предсрочни избори и/или нов референдум за британското членство в ЕС или за начина на напускането му, макар правителството да не е склонно към такава стъпка. Тя самата беше обещала да подаде оставка, ако Камарата ратифицира сделката.
Ако Мей изпълнява поетия под натиска на Франция ангажимент за конструктивност и отговорност, тя ще се изложи на още по-яростна съпротива от твърдите брекзитъри у дома, които настояват ОК да вгорчи максимално последните общи дни с ЕС преди развода.
Изпълнението на ангажимента от заключенията означава Британия, едната от двете ядрени сили в Европа, едната от двете в ЕС членки на Съвета за сигурност на ООН, втората по големина икономика на съюза, да бъде сведена до безгласна буква, която покорно слуша и изпълнява, само и само 27-те да й позволят да си отиде по-безболезнено. Враждебната Камара на общините трудно би простила това на Мей. Би ли я подложил ЕС на такива изпитания?
Ако сделката й мине с лейбъристка подкрепа, целостта на Консервативната партия е под въпрос. Но това е вътрешнобританска пост-брекзитна работа.