Принципът на водещите кандидати е полумъртъв. Не е изключено да бъде приложен, но това не е задължително.
Ничия кандидатура за върховите постове на ЕС не е изключена и ничия не е сигурна.
Очертават се поне три конфликтни точки в избора на следващ председател на Европейската комисия – между Европейския съвет и Европейския парламент; между Германия и Франция; между европейските политически семейства. Всяка от тях може да парализира ЕС институционално.
Освен, че е ще бъде трудно, равновесието трябва да бъде постигнато на няколко нива – политическо, географско, полово (тази вечер се появи идеята два от четирите върхови поста в ЕС да бъдат за жени) и на две места – в Европейския съвет и в Европейския парламент.
Във втория са възможни максимум четири проевропейски мнозинства, от които най-голямото е най-трудно постижимо. Преди формирането на групите, които ще включват и още новите и необвързани депутати, те изглеждат така:
ЕНП (178) + С и Д (153) + АЛДЕ и Ренесанс (105) + Зелените (69) = 505 (от общо 751 преди Брекзит).
ЕНП + С и Д + АЛДЕ и Р = 436
ЕНП + С и Д + Зелените = 400
С и Д + АЛДЕ + Зелените + Обединена европейска левица (38) = 365. Тук за минимума от 376 депутати за обикновено мнозинство от 751 трябват още поне 11 души от 25-те нови и необвързани.
Съгласие може да бъде постигнато само със значителни компромиси.
От компромисите следва политика на малките стъпки, т.е. бавна Европа.