На плажа беше хубаво. Но започна новата работна година. И новият политически сезон. И новините.
Телевизиите са убийци. Да ме прости Господ. И СЕМ. Всяка вечер ме убиват по малко.
Една телевизия се тюхка, че протестът вече не бил “граждански и морален, а политически”.
Значи политиката не е гражданска и морална. И гражданското и моралното не е политическо.
За какво тогава ни е демокрация? За какво са ни избори? И неправителствени организации? Свободни медии? Европейска година на гражданите? За какво служа аз?
Тридесет години пиша за политика. И се оказва, че не съм писал за нищо “гражданско и морално”.
Да видите, че не преувеличавам, като твърдя, че ме убиват всяка вечер по малко.
Протестът се понадул на 4 септември – за откриването на новата парламентарна сесия. Но на 5 септември се спихнал.
Защо? Заради дългия уикенд – 6, 7 и 8 септември. Денят на Съединението, рожденият ден на Тодор Живков и навечерието на деветосептемврийския преврат не го вдигат на никого.
Не създават никаква политическа мобилизация. Те са просто “дълъг уикенд”. Заради него можем да отложим протеста. Да идем на село. Да се разходим. Да се напием. Да се разбием.
Промяната може да почака. Е, как да ни повярват, че положението ни било нетърпимо?
Белгийците са възпитани хора. Повечето. Докато не се стигне до отношенията между двете им езикови групи – фламандци и валонци. Там играта заприличва на “Левски” и ЦСКА.
Мосю Де Сендер е адвокат от Остенде. Шеф на фирма за възобновяема енергия. Инвеститор в България и неин приятел.
Ето как той обяснява защо в Белгия няма война: “От понеделник до петък работим. В събота и неделя ни мързи да се бием”.
Има нещо белгийско в българина. Не му се бие през уикенда. Особено през дългия.
Това ще да сме го прихванали с Търновската конституция, девизите “Съединението прави силата” и “Мъжете знаят защо” и лъва като символ – всичките копи-пейст от Белгия от 1879 г. насам.
Забравих за Сакскобургготската династия.
И още един пирон в ковчега ми – сега протестите били слаби, защото било топло. Но елате видите, когато застудее.
И като дойдат сметките за парното.
Ама то тогава Африка трябва да е най-щастливият континент. Защото нямат парно.
Тропическите и екваториалните държави имат дъждовен период, мусонен период, ураганен период. Ние имаме отоплителен период.
Чудя се кое е европейското на една държава-членка, където политическото положение зависи от атмосферните условия.
Чудя се също на статистиките, според които най-щастливите хора на Европа живеят в най-студените ѝ страни – скандинавските.
А бе тия там нямат ли “Топлофикация”? Нямат ли ДКЕВР? Нямат ли (как му беше името?)…Стойнев?
Всъщност, всуе се моря. Това за атмосферните условия го има отдавна в българската класика::
“Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече… ”