Европа и Британия вчера изминаха половината път към избягването на общата си криза – Brexit. След повече от 24 часа напрегнати преговори решението за “специален статут” на Обединеното кралство в Европейския съюз е факт.
Терминът “специален статут” е споделен. В пресконференциите си след срещата на върха го използваха и британският премиер Дейвид Камерън, и председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер.
Остава втората половина на пътя – Камерън да убеди избирателите в страната си, че е постигнал обещаната “добра сделка за Британия” и те да гласуват за оставането ѝ в ЕС. Той обяви, че ще води кампания “от сърце и душа” за това. Днес представи решението пред кабинета си и насрочи референдума за оставане или излизане от съюза за 23 юни.
Лагерите “вън” и “вътре” събират почти равна подкрепа в сондажите, но социологическите агенции носят клеймото от грешните прогнози за парламентарните избори от миналата година, които консерваторите на Камерън убедително спечелиха.
Познавачите прогнозират, че той коренно ще промени фокуса на кампанията и ще го насочи към запазването на целостта на Обединеното кралство. Ако британците гласуват да напуснат ЕС, управляващите в Шотландия националисти, който са и проевропейци, ще поискат нов референдум за независимост и този път е сигурно, че ще го спечелят, за да останат в Европа.
Вероятно Камерън няма повече да обяснява съдържанието на вчерашната сделка. Той ще остави опозицията да се заплита в сложните му за масовата пубрика детайли.
Дебатът е силно емоционален и в него рационалните аргументи са обречени. Може да се очаква, че премиерът ще постави центъра тежестта в кампанията си на патриотизма, грижата за Британия, за нейната цялост и интереси.
Допустимо е той да заложи на страха, че ако не гласува за оставане в Европа, страната му ще изгуби “специалния статут” извоюван с толкова пот в преговори на един срещу 27. И заедно с него рискува да изгуби и целостта си и оттам относителното си тегло в Европа и в света.
Чуйте речта му след Европейския съвет и аргументите му за оставане в ЕС. Ето част от нея:
“Днес нашият свят е несигурно място със заплахи за нашата сигурност и нашето съществуване идващи от много страни. Днес според мене е време да се държим заедно, време за сила в числеността. Както мнозина аз съм имал моите съмнения за Европейския съюз като организация. Повярвайте ми, все още ги имам. Но само защото една организация е фрустрираща, това не значи, че непременно трябва да я напуснете. И със сигурност – не, без да помислите много внимателно за последствията. Въпросът, който е важен за мене като министър-председател, е какво е най-добро за моята страна…
На първо място Британия ще е по-силна, оставайки в реформирана Европа, отколкото ако сме навън сами. Защото можем да играем водеща роля в една от най-големите организации в света отвътре, помагайки си да определяме нашето бъдеще … Истината е следната – през историята силата ни като нация е дошла от това, че гледаме отвъд нашите брегове и протягайки ръка към света. И днес ЕС като НАТО, като ООН е жизнено важен инструмент за Британия, който можем да използваме, за да увеличим мощта на нашата нация в света и да умножим нашите способности да прокарваме интересите на Британия… Хората, които искат да напуснем, ще ни извадят от тази позиция на влияние …
На второ място, аз смятам, че хората в Британия ще са по-голяма безопасност, отколкото, ако сме навън сами… Ние винаги зависим от НАТО като основа на нашата отбрана, но днес ние сме изправени пред множество заплахи за нашата сигурност. От тероризма до организираната престъпност, от трафика на хора до кибератаките. Ние побеждаваме тези заплахи, като работим заедно, с възможно най-тясното сътрудничество между страните, особено с най-близките ни съседи в Европа…
Трето, Британия ще е по-добре, оставайки в реформирана Европа, отколкото ако сме навън сами, защото британският бизнес ще има достъп до свободния пазар на 500 милиона души. Това носи работни места, инвестиции, по-ниски цени и финансова сигурност на нашата страна. Тези, които искат да напуснем, не могат да ви кажат дали ще имаме пак достъп до единния пазар и при какви условия. Те не могат да ви кажат колко време ще отнеме да стигнем до ново споразумение с 27 страни. Това ще значи години на несигурност за нашата икономика и за нашите деца…”
Ето какво пише един бележит предшественик на консерватора Камерън на “Даунинг стрийт” 10, лейбъристът Тони Блеър, за смисъла страната му да е в Европа. Следните редове са от автобиографичната книга на Блеър “Пътуване” (2010 година):
“Както казвам и другаде, моята мотивация да доведа Британия в центъра на Европа няма нищо общо с идеализма с искрящ поглед, въпреки че споделям европейския идеал; става дума за гол себичен национален интерес. След време, и то време, което бързо наближава, никоя европейска нация, даже Германия, няма да бъде достатъчно голяма, за да устоява на натиска от наистина големите нации, ако не сме свързани заедно. Обединени, ние сме силни. Разделени, сме не само слаби, но и дебалансираме геополитическата властова игра. Европа може да играе роля позиционирана не между, а успоредно със САЩ и Китай, Индия, Русия, Бразилия и другите възникващи сили. В тази роля тя може да направи много не само за себе си, но и за равновесието в международната политика. Но ако европейските страни се настройват една срещу друга – а великите сили бързо забелязват тази възможност – неблагоприятните последствия се усещат не само от нас, но и от международната общност като цяло…
В свят на нововъзникващи сили, Британия се нуждае от Европа, за да упражнява влияние и да прокарва интересите си. Това не беше сложно. Не беше психиатричен проблем. Това беше практически въпрос на реална политика. Гледах на антиевропейското чувство като на безнадеждно, абсурдно изостанало и нереалистично. То беше също продукт на опасен изолационизъм, късогледство за света, което смятах, че засягаше неблагоприятно цялата психология на страната. Това беше вид постимперска заблуда…”
Показателно е, че днес клонящите към торите “Таймс” и “Телеграф” критикуват постигнатото от Камерън като “рядка каша” и “слабо постижение”, а подкрепа той получава от опозиционния лейбъристки “Гардиън”. Той призовава британците “внимателно да проучат” решението от Брюксел, обявява го “практичен пакет” и настоява избирателите да гласуват за оставане в ЕС, “каквото и да става”.