"Добрият цар" и медиите

Не обвинявайте Бойко Борисов, че го играел добрия цар. Медиите, които го обвиняват, най-много му помагат да прави това. Какво ще играе, ако не го отразяват? Ако го оставят само на фейсбук? Вземам повод от снощната среща на министър-председателя и част от кабинета му с протестиращите медицински сестри. Телевизиите, частните и държавната, направиха зорлем от нея събитие. Ако се опитаме да оценим положението хладнокръвно, ще видим, че това беше псевдосъбитие. Палатките и отразяващите протеста журналисти бяха повече от протестиращите. Щом са толкова малко, какво им дава легитимност? Откъде да знаем, че тези 10-15 жени (нямам нищо лично против тях) наистина представляват своето съсловие? Не се сещам за цивилизована и демократична страна, където медиите обръщат внимание на протест, ако е събрал по-малко от 1000 участници. Ако говорим за страни като Русия, Турция и Иран, там и двама да участват, е събитие предвид репресивността на режимите. С това не искам да кажа, че здравеопазването няма проблеми, включително и тези, от които снощи се оплакаха медицинските сестри. Трябва обаче да различаваме стъпките за решаването им от медийни представления в жанра “народната власт изслушва страдащия народ”. Те са начин политическата власт да си служи с медиите, за да съчини удобен за нея дневен ред на обществото.