Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Европа'

Русия предлага на САЩ проект за съвместна декларация за недопустимостта на ядрената война, след като е нарушила Договора за ракетите със среден и малък обсег. САЩ, естествено, не й обръщат внимание.

Убита е 29-годишна журналистка при безредици в Лондондери, Северна Ирландия. Все по-често се говори, че мирът, който донесе споразумението от Разпети петък през 1998 г. е заплашен. Тревожното в снощния случай е, че полицията го описва като “терористичен инцидент”. Загиналата е била обещаваща разследваща журналистка и се е ровела в последиците от гражданския конфликт в британската провинция, започнал в края на 60-те години на миналия век и завършил цитираното мирно споразумение. Той взе над 3 500 жертви.

Къде да построим Дунав мост III? Близо до родното място на шефа, викат румънците. България не възразява. Дори Бойко Борисов го потвърждава. И така: Свищов-Зимнич. Сега там има ферибот.

Докладът на спецпрокурора Робърт Мълър най-вероятно няма да доведе до нищо. Демократите, които толкова настояваха да публикуването на пълния му текст, сега не са единодушни как да го използват. Някои в прогресивното им крило все още вярват, че ще намерят в него основания за импийчмънт на президента Доналд Тръмп. Едно изглежда сигурно – и той, и евентуалния му опонент от демократите ще използват резултата в кампаниите си за следващите президентски избори, които са след година и половина. Най-любопитна от всичките 448 страници на редактирания текст изглежда репликата на Тръмп, когато бившия му министър на правосъдието Джеф Сешънс му съобщава за назначаването на Мълър, бивш шеф на ФБР, като специален независим прокурор, който ще разследва подозираните връзки между неговата кампания и Русия: “Oh my God. This is terrible. This is the end of my presidency. I’m fucked.” След 22 месеца разследване Мълър твърди, че Тръмп е възпрепятствал правосъдието, но не го обвинява, че е извършил престъпление, както и не го оправдава. Спецпрокурорът казва, че Конгресът може да реши дали президентът е нарушил закона.

Франция ще възстанови Нотр Дам след опустошителния пожар, който разруши покрива и стреловидната кула на готическата катедрала от XII век. Следейки реакциите в Туитър, попаднах на една, която ме втрещи: “pas mon héritage” (не е мое наследство). Авторът беше подписан с пседводим, но видно от снимката му, е имигрант или потомък на имигранти. Той не чувства страната, в която живее, като своя и държи да се разграничи от нея публично точно в трагичен за нея момент, когато не само Франция, но и светът са солидарни пред гибелта на част от световното наследство. Да, примитиви има навсякъде, но доколкото познавам днешна Франция, там този манталитет на отчуждение, неблагодарност и противопоставяне е белязал цели квартали, особено в големите градове. Те са признак за провал на интеграцията и са първопричината да има крайна десница. Не знам кога традиционният елит, който във френския случай е преобладаващо ляв и либерален, ще прогледне, че такива явления пораждат справедлив гняв, че толерантността трябва да има граници и не бива да отива отвъд здравия разум – защото става дума за защита на нашата цивилизация и защото не бива тази защита да става монопол на автохтонните европейски примитиви. Иначе Жан-Клод Юнкер ще остане като председателя на Европейската комисия, при когото стана Брекзит. Еманюел Макрон ще остане като френския президент, при когото горя Нотр Дам. Да, те не са виновни. Да, не е справедливо. Но c’est la vie.

Eвропа предложи днес на САЩ преговори за премахване на митата върху промишлените стоки и за отстраняване на нетарифните бариери. Германският министър на икономиката Петер Алтмайер каза, че преговорите ще бъдат трудни, но ще доведат до взаимноизгоден резултат. Съпротивата на Франция забави с месеци мандата за началото на преговорите и насоките за воденето им от Европейската комисия, който днес Съветът на ЕС одобри. ЕС заяви, че ще прекъсне преговорите, ако САЩ решат да наложат нови мита, или откажат да махнат сегашните върху стоманата и алуминия.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства използват френски гаубици, танкове и изтребители във войната си с бунтовниците хуси, показват два секретни доклада на френското военно разузнаване, изтекли до сайта за разследваща журналистика Disclose.
Публикацията е проблем за правителството на президента Еманюел Макрон, защото Франция е подписала Договора за търговията с оръжия на ООН. Той забранява продажбите на оръжия там, където те биха помогнали за нарушаване на човешки права и извършване на военни престъпления. Експерти на ООН подозират за това всички страни в йеменския конфликт. Франция, за разлика от Германия, не спря оръжейните доставки за Саудитска Арабия след убийството на саудитския журналист-дисидент Джамал Кашоги. Правителството на министър-председателя Едуар Филип не отрече и не потвърди докладите. То заяви, че не знае френски оръжия да са използвани за бойни действия в Йемен и че Рияд и ОАЕ са ги купували само за отбранителни цели. Докладите говорят за френски гаубици “Цезар” ,

танкове АМХ-56 “Льоклерк”

и изтребители “Мираж” използвани срещу хусите. Йеменската гражданска война продължава пета година. Преките жертви на военни действия са над 10 000, като над половината са цивилни по данни на ООН. Жертвите на глада, причинен от войната са пет пъти повече.

Някои прекалени оптимисти очакваха БСП постепенно да отмре като селище със затихващи функции – от старост.

Днес по-вероятно обаче изглежда над 100-годишната бивша комунистическа партия да умре по-рано от глупост.

Само за това говори проектолистата за евроизборите на 26 май, която изпълнителният й орган предлага на пленум.

В нея има различни глупости, но безспорно най-голямата е да извадят единственото си международно познато лице Сергей Станишев и да го заместят с непознатия на запад от околовръстния път на София Иво Христов.

Не става дума за оня Иво Христов с научната титла, който нарече 80 на сто от избирателите си “дебили”.

Става дума за другия Иво Христов, който е шеф на кабинета на президента Румен Радев и за когото се предполага, че пише псевдопроевропейските речи на държавния глава заедно с дежурните му опорки за подлата Европа, които могат да зарадват само Кремъл.

Става дума за онзи Иво Христов, когото, както се говори, съпругата на Радев Десислава не може да понася.

И той, и Станишев могат да бъдат спорни кандидати. Политически обаче Станишев има две съществени неоспорими предимства пред Христов – бил е министър-председател и има солиден опит не само като евродепутат, но и като лидер на второто по големина европейско политическо семейство.

Защо БСП се отказва от питомното и хуква подир дивото?

Подозирам, че отговорът е много прозаичен и много български. Може би просто Радев иска от Нинова да прати сегашния шеф на кабинета си далече от “първата дама”. Едно главоболие по-малко.

Не изключвам и Нинова да урежда приятелския си кръг – за сметка на партията, която ръководи и на България, която нейните евродепутати ще представляват.

Точно за уреждане е признак тайнствеността, в която беше обвита до последния момент червената листа.

Дали днешният пленум ще я приеме или ще я промени, ще бъде тест за това в каква партия се превръща БСП.

Но, не бойте се деца, както е казал пролетарският поет. Всичко, което е лошо за БСП, добро за България.

Никой не бива да пречи на Нинова да прави глупости. С всяка от тях един проблем на страната ни се приближава към твърде закъснелия си край и, дай Боже, да отвори място за създаване на истинска европейска левица.

Италия се страхува от хуманитарна криза в Либия заради офанзивата на военачалника Халифа Хафтар срещу международно признатото правителство в столицата Триполи.
Силите на Хафтар разпространиха в Туитър видеозаписи, които показват разрушени самолети на летището на Триполи, което е на около 40 км от столицата, и бойните действия от кабината на щурмови хеликоптер Ми-35.

 

“Кориере дела сера” пише тази сутрин, че разузнаването вижда риск в Либия да започне война като сирийската. Правителството на Джузепе Конте очаква най-малко 6 000 бежанци от лагерите в Либия да поемат през Средиземно море към италианските брегове. Италиански правителствени емисари посредничат в последните дни между враждуващите страни, за да предотвратят избухването на пълномащабна гражданска война, която би могла да стане поле за възраждане на групировката “Ислямска държава”, пише още вестникът.
Римската Йорданка Фандъкова има проблем. Най-популярният политик в страната, вътрешният министър Матео Салвини, подложи Вирджиния Раджи на люта критика за проблеми подобни на софийските – мръсни и претоварени улици с много дупки по тях. Салвини е лидер на едната от двете партии в управляващата коалиция – крайнодясната Лига. Римляните избраха Раджи през 2016 г. с впечатляващите 67 процента от гласовете с бюлетината на антиелитисткото движение “5 звезди”- коалиционен партньор на Лигата. Критиките на Салвини са поредният признак за проблеми между управляващите партии.

Европейският съюз пак отложи Брекзит – този път за Деня на народните будители, известен още като Хеолуин.

Британската министър-председателка Тереза Мей получи повече от желаното от нея време да завърши преговорите си лейбъристката опозиция и да сформира необходимото й мнозинство в Камарата на общините за оттегляне със сделка.

Опасността от неорганизирано напускане, от което и двете страни са страхуваха, беше избегната за втори път, но още не е напълно изключена.

Според заключенията на специалния Европейски съвет снощи “този период на удължаване следва да продължи само колкото е необходимо и във всички случаи най-късно до 31 октомври 2019 г. Ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано от двете страни преди тази дата, оттеглянето ще се осъществи на първия ден от следващия месец”.

Ако Обединеното кралство (ОК) продължава да бъде член на ЕС на 23 – 26 май 2019 г. и не е ратифицирало Споразумението за оттегляне до 22 май 2019 г., страната трябва да проведе избори за Европейски парламент. Ако то не го направи, напуска ЕС на 1 юни 2019 г. без споразумение.

Съществуващото, но още нератифицирано споразумение за оттегляне не може да бъде предоговаряно и бъдещите отношения с ЕС не могат да се договарят по време на отсрочката. През нея може да има преговори само по политическата декларация за бъдещите отношения към споразумението. Продължава да съществува възможността ОК да оттегли молбата си за напускане на ЕС.

Най-интересни в заключенията са следните редове:

“Европейският съвет взема предвид ангажимента на Обединеното кралство да действа конструктивно и отговорно в периода на удължаване в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество и очаква Обединеното кралство да изпълни този ангажимент и задължението по Договора по начин, който отразява положението му на оттегляща се държава членка. За тази цел Обединеното кралство ще съдейства за осъществяването на задачите на Съюза и ще се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, по-специално когато участва в процеси на вземане на решения на Съюза… Наред със заседанията по член 50 от ДЕС (Договора на ЕС – б.а.), 27-те държави членки и Комисията, когато е подходящо съвместно с други институции, органи, служби и агенции на Съюза, ще продължат да заседават отделно на всички равнища, за да обсъждат въпроси, свързани с положението след оттеглянето на Обединеното кралство”.

Накратко, Лондон поема джентълменския ангажимент да не пречи в ЕС в последните месеци преди напускането. Но  до него ОК е пълноправна държава членка, т.е. де юре ще запази договорните си права да налага вето, да участва в блокиращи малцинства. Спорно е доколко, упражнявайки тези свои права, то би могло да бъде обвинено, че възпрепятства “за осъществяването на задачите на Съюза”, или че не действа “конструктивно и отговорно”.

По договор ЕС няма да има право да изключва ОК от форматите си, освен когато 27-те обсъждат въпроси на Брекзит. Ако не ратифицира споразумението за оттегляне до 22 май, ОК ще прати пак 72 депутати в Европейския парламент, ще има право на място в следващата Европейска комисия. Няма как ЕС да изключи британския правителствен ръководител, който и да е той, при номинирането на следващия председател на Европейската комисия веднага след европейските избори. Т.е. ОК, де юре, ще има всички лостове да пречи, въпреки тържествения си ангажимент в заключенията.

С това се обяснява яростната съпротива на френския президент Еманюел Макрон  срещу 12-месечна отсрочка, която първоначално беше предложил председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Макрон на практика застана на страната на твърдите брекзитъри, настоявайки ОК да изпълни колкото може по-скоро волята на гласоподавателите си от референдума през юни 2016 г.

За шестте месеца на отсрочката в ОК на теория могат да се случат много неща. Колкото повече се бави Брезкзит, толкова по-уязвима е Мей, която вече напълно е изгубила контрол над министрите и над парламентарната си група. Тя може да загуби поста си, може да има предсрочни избори и/или нов референдум за британското членство в ЕС или за начина на напускането му, макар правителството да не е склонно към такава стъпка. Тя самата беше обещала да подаде оставка, ако Камарата ратифицира сделката.

Ако Мей изпълнява поетия под натиска на Франция ангажимент за конструктивност и отговорност, тя ще се изложи на още по-яростна съпротива от твърдите брекзитъри у дома, които настояват ОК да вгорчи максимално последните общи дни с ЕС преди развода.

Изпълнението на ангажимента от заключенията означава Британия, едната от двете ядрени сили в Европа, едната от двете в ЕС членки на Съвета за сигурност на ООН, втората по големина икономика на съюза, да бъде сведена до безгласна буква, която покорно слуша и изпълнява, само и само 27-те да й позволят да си отиде по-безболезнено. Враждебната Камара на общините трудно би простила това на Мей. Би ли я подложил ЕС на такива изпитания?

Ако сделката й мине с лейбъристка подкрепа, целостта на Консервативната партия е под въпрос. Но това е вътрешнобританска пост-брекзитна работа.