Държавите в Европейския съюз ще се опитат да се споразумеят за следващия му седемгодишен бюджет (2021-2027 г.) на среща на върха в Брюксел на 20 февруари.

“Дойде време да стигнем до съгласие на нашето равнище за Многогодишната финансова рамка”, пише до 27-те национални лидери председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. “Всяко отлагане би създало сериозни практически и политически проблеми и би осуетило продължаването на сегашните програми и политики както и започването на нови. Напълно съзнавам, че тези преговори са между най-трудните, пред които сме изправени”.

Той призовава още към здрав разум, решителност и дух на компромис, за да стигнат държавните и правителствените ръководители до сделка. В идните дни Мишел започва консултации с държавите членки, преди да им представи чернова на предложение.

Закъснялото постигане на съгласие по сегашната Многогошина финансова рамка през 2013 г. доведе до забавяне на първите плащания от нея през 2014 г.

Договарянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС ще бъде трудно, защото приходите в него ще намалеят, а разходите трябва да се увеличат. Освен това държавите не са съгласни какви да бъдат приоритети му.

С излизането на Великобритания от ЕС на 31 януари т.г. бюджетът на ЕС губи една от най-големите си нетни донорки, т.е. между 10 и 12 на сто от приходите. В същото време ЕС има нови приоритети – климат, миграция, отбрана, иновации, които предполагат значителни инвестиции. Те трябва да се финансират за сметка на традиционните приоритети – земеделие и политика на сближаване (кохезия).

Това противопоставя старите държави членки, повечето от които са нетни донорки в бюджета на новите, които са нетни получателки. Първите държат на новите приоритети, а вторите – на традиционните.

Водещите нетни донорки като Германия, Холандия, Австрия смятат, че след като броят на държавите, съответно – на приходите в ЕС – намалява, трябва да бъде намален и бюджетът му.

Нетните получателки, включително и България, предлагат да увеличат вноските си, но финансовата помощ от ЕС да не намалява за сметка на новите му приоритети. Няма ентусиазъм за това сред старите страни членки. Ако предложението на новите бъде прието, това означава най-богатите страни в ЕС да внасят още повече отколкото сега. Вноските на държавите формират над 70 на сто от приходите в европейския бюджет. Да харчат повече за Европа е вътрешнополитически непопулярно.

Оттук възниква още един въпрос – за бъдещото финансиране на евробюджета и за евентуално намаляването на вноските на държавите за сметка на увеличаване на т. нар. собствени приходи – например чрез нови европейски данъци  – върху горивата, генериращи въглеродни емисии; върху приходите на международните дигитални компании в Европа; върху финансовите сделки.

Тези идеи също разделят 27-те. Някои се опасяват, че те ще бъдат непопулярни за европейците (протестите на жълтите жилетки във Франция започнаха заради данък върху горивата) и че могат да навредят на търговските интереси на Европа (САЩ я плашат с наказателни мита, ако започне да облага компании като Google, ApplE, Facebook, Amazon). Приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС изисква единодушие между държавите членки.

Плащ и кинжал. Втора българска новина за един ден. Властите гонят още двама руски дипломати, обвинени в шпионаж – първи секретар и служител в търговското представителство. Това е трети скандал от жанра за по-малко от година. Реакцията на Москва, както и преди, е нагла. Малко научаваме обаче за местните връзки на тези щирлицовци. В същото време в мрежата спокойно се мъдрят такива неща.

Вот. Тук рядко обръщам внимание на вътрешни новини. Поради обикновената липса на такива. Но днес има една. Тя е, че докато Народното събрание обсъжда вот на недоверие срещу правителството, министър-председателят се среща с феновете  на футболен клуб. Едва ли може да се намери по-ярък пример за подреждане на приоритетите. И за това от кого зависи властта. Хазартът, от който се финансира въпросният клуб, е по-важен за правителството от града без вода. От това, че на 30 км от София имаме проблем характерен за Африка. След 13 години в ЕС. Много казва пренебрежението към парламента от премиер, който, строго погледнато, не може да бъде сигурен в мнозинството си. Борис Джонсън се опита да разпусне парламента, където нямаше мнозинство. Бойко Борисов просто не му обръща внимание. Нещата явно се решават другаде. Разминаването между политическия ритуал и житейската реалност е драстично.

Франция. Макрон говори за френски “сепаратизъм”. Има предвид младите поколения в имигрантските квартали. Подчертава, че бабите им, дошли от Алжир и Мароко, са обичали Франция и не са се забраждали. В същото време близо 400 хил. души протестират в Париж срещу реформата на пенсиите. Два месеца преди местните избори партии, различни от управляващата La république en marche се очертава да вземат кметствата на 42 града с над 100 хил. жители, пише Journal du Dimanche.

Китай. Мерките против разпространението на коронавируса вече засягат 40 милиона души, чието движение извън местата им на обитаване е ограничено. Починалите са 26. Затворени са и части от Великата китайска стена.

Gender equality. За първи път жена става държавен глава на Гърция – битово консервативна, патриархална страна на всекидневно ниво. Преди да стане президент на републиката, Екатерина Сакеларопулу (63) беше пак първата жена начело на гръцкия върховен административен съд. Впечатляващ е политическият консенсус, който образува кандидатурата ѝ – 261 от 300 депутати я подкрепиха.   Чудя се коя ли ще е късметлийката при подобен опит у нас? Макар тук държавният глава да се избира пряко, а не от парламента. Мая Манолова? Едва ли. Засега не виждам у нас по-консесусна женска кандидатура от Лили Иванова.

Ако получите есемес от саудитския престолонаследник, изтрийте го веднага. Ще влезе в смартфона ви, ще копира интимната ви кореспонденция и ще я прати на медиите. Джеф Безос, завалията, така си изпатил. Не искам да бъда на мястото на шефа на сигурността му. Безос е собственик на Washington Post, за който работеше Джамал Кашоги, критикът на саудитската династия, убит през октомври 2018 в саудитското консулство в Истанбул. Месеци преди да бъде ликвидиран, някой явно много е искал да знае какво си говори с издателя си. Експерти от ООН смятат, че Мохамед бин Салман е помогнал да бъде хакнат телефонът на Безос.

Военна Европа. ЕС трябва да създаде “вдъхващи доверие военни способности”, казва в реч в Давос  председателката на Европейската комисия в Давос. Поредната декларация.

Импийчмънт. Републиканското мнозинство в Сената не позволява в процеса срещу Тръмп да бъдат изслушани бившият му съветник по националната сигурност Джон Болтън, държавният секретар Майк Помпео и сегашният шеф на кабинета му Мик Мълвейни. Тръмп вика в Давос, че няма нищо против да ги разпитат, но оставя на сенаторите да ги разпитат, но оставя на тях да решат дали така биха изложили на опасност националната сигурност.

Забрана за пътуване до САЩ. Тръмп вика, че ще прибави още седем страни към списъка – Беларус, Еритрея, Киргизстан, Мианмар, Еритрея, Судан и Танзания.

2019-nCoV. Това е новата заплаха. Включително и за човешкия живот. Досега шест жертви в Китай. Висока температура, кашлица, трудно дишане. Близо 300 случая в Китай. Седмият коронавирус, който ходи и по хора. Световната здравна организация обсъжда утре да обяви ли световна опасност както при свинския грип и еболата. Тревогата се отрази и на борсите. Русия започна да контролира изкъсо пристигащите от Китай. Франция също дава указания на летищата да вземат мерки, но здравната министърка смята, че те трябва да бъдат на европейско ниво заради свободата на движени. Заразен може да пристигне в една страна и да се озове в друга по суша.

Т-клетка. Това пък е новата надежда. За лекарство срещу рак.

Давос. Грета срещу Тръмп. Това значи млади-зелени срещу стари консерви. Моля никой да не се обижда. И едните, и другите имат достойнства и недостатъци.

Нерви. От “крайни срокове” и предупреждения Пхенян минава към заплахи. Не вярвам някой във Вашингтон да се е разтреперил. Напротив, планът работи. Санкциите хапят. Те са “най-бруталните и нечовешки” според днешно изявление на севернокорейски дипломат. За разлика от Иран обаче тук те не предизвикват вътрешни прояви на недоволство. Те изглеждат невъзможни.

България няма визионери. Поне един такъв ни трябва. Майкъл Блумбърг се бори за кандидатурата на демократите за президент с план за нулеви емисии от автомобилите в САЩ след 15 години.Има и други милиардери.
Сравнете:

Mini Mike Bloomberg doesn’t get on the Democrat Debate Stage because he doesn’t want to – he is a terrible debater and speaker. If he did, he would go down in the polls even more (if that is possible!).

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) January 17, 2020

Работите на управляващите в Иран май не вървят добре. За първи път от осем години върховният духовен лидер лично води петъчната молитва. Твърдолинейна проповед на аятолах Али Хаменей за сплотяване срещу външния враг на фона на продължаващи вътрешни протести срещу режима. Нарича Тръмп “клоун”, който подкрепя протестите, но е готов да забие “отровен кинжал” в гърба на иранците. Обещава революционните гврадейци да пренесат битката с врага (САЩ) зад граница. Нарича елитните сили “Кудс” “бойци без граници”. Хаменей (80 г.) е на върха на иранската властова пирамида от 1989 г. В предишната си петъчна проповед през февруари 2012 г. той нарече Израел “раков тумор”. Текущите ирански кризи включват: санкциите, протестите, смъртта на Солеймани, свалянето на украинския самолет и разпада на ядрената сделка.

Украинският премиер подаде оставка заради разпространен в интернет запис, в който той се подиграва на икономическите познания на президента. Последният нареди до две седмици да бъде установено  кой е неправил записа.

Ето защо ЕС се проваля в Либия. Докато Брюксел официално контактува само с международно признатото правителсво в Триполи начело с Файез ал Сарадж, отделни държави членки открито подкрепят командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар, който се опитва да  го свали с бой. Днес Хафтар беше на приятелско посещение в Гърция.