Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Европа'

Най-младата министър-председателка в света е на път да стане финландката Санна Марин. Тя е израснала в еднополов брак. Тя е първият член на семейството си, които има висше образование. На 27 години е оглавила градската администрация в Тампере, на 30 е избрана в парламента, а от миналия юни е министърка на транспорта и съобщенията. Отговорностите не ѝ пречат да има дъщеричка на година и десет месеца. И най-важното в българския контекст – тя е социалдемократка. Т.е. съпартийка на Корнелия Нинова в Партията на европейските социалисти.

Френските синдикати не се отказват да стачкуват срещу реформата на пенсионната система. Правителството не се отказва да я проведе докрай. Синдикатите се заканват да държат страната в транспортна парализа през празниците. Надяват се да принудят властите да отстъпят пред тях както през 1995 година при премиера Ален Жупе. Уместен коментар на Ан Бауер от Les Echos (доскорошна кореспондентка на изданието в Брюксел):

“Кой ще плаща пенсиите на железничарите и на машинистите на метрото, когато всички линии бъдат автоматизирани? Ако синдикатите гледат дългосрочно, би трябвало да се тревожат преди всичко да не влязат в категорията на изчезващите професии”. (Подчертаването е мое – В.Ж.).

Виктор Орбан създава Национален културен съвет.  Той ще отговаря за “обединената стратегическа насока на различните сегменти на културата” според законопроект, който казва и че културните организации трябва “активно да защитават интересите на националното благоденствие и развитие”. Либералната и културната общественост протестират. Близо 50 000 са се подписали под петиция срещу законопроекта, която актьори четат преди представления в театрите.

Тези, дето “бият негрите”, наложиха на Русия пълна спортна изолация. Заради допинг.

 

Днешният must-read за България според мене е от Радио “Свобода” на руски. “Газпром” разорява Русия? Съдбата на енергийната свръхдържава на Путин” Това е интервю с икономиста Михаил Крутихин. То е по руски дълго, изтглежда безбрежно, но ето някои по-важни тези в него. Русия първо строи газопроводи, после мисли. Така е с тръбата до Китай, с “Южен поток” и със “Северен поток”. Според Крутихин в Москва са инвестирали, включително за закупуването на тръбите, преди да проверят дали ще имат възвращаемост. В случая на ЕС Русия не може да използва пълния капацитет на газопроводите заради Третия енергиен пакет. Защо тогава “Газпром” харчи милиарди за тях? За да напълни джобовете на приближени до Путин олигарси в този сектор като Тимченко и Ротенберг, отговаря Крутихин. Според него Русия пренебрегва развитието на нисковъглеродни и безвъглеродни технологии на запад и недалновидно продължава да залага на нефта и газа. Той я сравнява с човек, който продължава да държи на парната тяга, когато всички вече използват бензинови двигатели.

Какво друго днес?

Голяма стачка във Франция. Това не е особена новина за държава, където стачките са нещо като национален спорт. Толкова голяма стачна  проява обаче отдава не е имало. Така става, когато правителството реши да промени пенсионната система.

Въпреки специалните си отношения със САЩ Великобритания също смята да обложи с данък глобалните цифрови компании катo Google, Apple, Facebook, Amazon. Без да го е страх, че ще разгневи президента на САЩ Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в Лондон, британският министър-председател Борис Джонсън защити необходимостта от такъв данък, който САЩ смятат за дискриминационен. В Обединеното кралство той ще бъде 2 на сто върху приходите на споменатите компании, докато Франция ги облага с 3 на сто. Вчера САЩ заплашиха да отговорят със 100-процентови мита върху $2,4 млрд. годишен внос от Франция, а тя и ЕС се заканиха да отвърнат с реципрочни мерки.

САЩ си отвориха нова вратичка за санкции срещу Китай, след като Конгресът одобри закон за натиск върху Пекин заради репресиите срещу уйгурското малцинство в провинция Синцзян. Според закона Държавният департамент ще преценява дали се налагат ограничителни мерки.

Френският президент Еманюел Макрон може да е крив за “мозъчната смърт” на НАТО, но вече втори ден на срещата си на върха в Лондон организацията не спира да обсъжда неговата крамолна диагноза. Домакинът на срещата, британският премиер Борис Джонсън се опита да успокои духовете с призив за единство и с аргумента, че това, което събира съюзниците е много по-голямо от нещата, които ги разделят.

Иначе и юбилейната среща на върха на НАТО по случай нейната 70-та годишнина се превърна в Тръмп шоу, във финала на което той публично нарече канадския премиер Джъстин Трюдо “двуличник”. Причината беше изтекъл в интернет запис, на който се вижда как Трюдо се подиграва на поведението на Тръмп пред медиите в компанията на френския президент Еманюел Макрон, холандския министър-председател Марк Рюте, британския премиер Борис Джонсън и британската принцеса Ан.

Ето какво отбелязвам в новините днес:
Президентът на САЩ отново напада европейците в навечерието на срещата на върха на НАТО в Лондон, бидейки особено агресивен този път към Франция, без да забрави да зашлеви и Германия.
Тръмп нарича “злобно” и “неуважително” изказването на френския му колега Еманюел Макрон за “мозъчната смърт” на НАТО и споделя, че му се привижда как Франция напуска НАТО, от което той самият искаше да изтегли САЩ преди година заради неравновесието в отбранителните разходи на съюзниците. Тръмп добавя, че германските отбранителни разходи са “обидно ниски” на фона на мощта на германската икономика и напада френския данък върху Google, Apple, Facebook и Amazon. Той декларира: “Харесвам Турция” и обявява нейния президент Реджеп Тайип Ердоган за “добър член на НАТО, въпреки че напук на предупрежденията на САЩ купува руски ракети С-400. Традиционния в такива случаи въпрос “къде сме ние?” оставям на въображението на моите читатели.

Какво друго днес?

Финландският министър-председател Анти Рине подаде оставка под натиск от партньор в петпартийната му коалиция, който го критикува, че зле се справил със стачка в пощите и авиокомпанията “Финеър” през последните две седмици. Очаква се коалицията да се запази начело с нов премиер. Кризата идва в последния месец на финландското председателство на Съвета на ЕС.

Тръмп побърка борсите с идея да отложи търговската сделка с Китай до  изборите за президент на САЩ идния ноември. Блъф или не, питайте как се чувстват инвеститорите.

САЩ плашат Франция с мита от $2,4 млрд. заради дигиталния данък срещу  Google, Apple, Facebook и Amazon. Франция ЕС също плашат с ответни мерки.

Днес Европейският парламент одобри целия състав на новата Европейска комисия начело с германката Урсула фон дер Лайен. Престои ѝ мандат от пет трудни години. Преди той формално да започне на 1 декември, да припомним някои особености на тази Комисия:

  • нейната председателка беше одобрена от Европейския парламент с исторически малката разлика от девет гласа;
  • толкова много кандидат комисари не са били връщани и “късани” на изслушванията за утвърждаване в комисиите на Европейския парламент поне през последните 15 години;
  • причините за това бяха “войната” между Парламента и Европейския съвет за процеса на “водещите кандидати”. Парламентът си отмъсти, че държавните и правителствените ръководители казаха, че не са обвързани с него и отхвърлиха кандидатите да оглавят Комисията, издигнати от европейските политически семейства и водили кампании преди европейските избори тази пролет. Отделно, германците в Европейската народна партия си отмъстиха на френския президент Еманюел Макрон, за това че се обяви против техния кандидат за шеф на Комисията Манфред Вебер. Парламентът “скъса” първата кандидат-комисарка на Макрон Силви Гулар;
  • комисията на Фон дер Лайен (61 г.) ще трябва да разчита на динамични мнозинства от проевропейските партии. За първи път от много години традиционните левица и десница нямат обикновено мнозинство и не могат да въпроизведат традиционната голяма коалиция. Сега те ще зависят от либералите (сред които най-голямата национална група са французите от партията на Макрон) и от зелените. Това пъстро проевропейско мнозинство има неясни граници и вътрешни противоречия за това накъде да върви Европа след Брекзит;
  • все по-очевидни стават различията между Германия и Франция по тези въпроси, съответно между лидерите им, канцлерката Ангела Меркел и Макрон. Т.е. досегашият германо-френски тандем начело на Европа отсъства. Заменен е с открито несъгласие, ако не – със съперничество. Меркел е в края на последния си мандат, начело на неустойчива и неохотна коалиция със социалдемократите в Германия. Приемничката ѝ начело на християндемократите Анегрет Крамп-Каренбауер не образува мнозинство като евентуална приемничка на канцлерката. Управляващите партии губят лошо в поредица провинциални избори и се борят с кризи на лидерството. В тази обстановка крайнодясната “Алтернатива за Германия” и Зелените печелят позиции. Отслабената Германия е сигнал за амбициозния Макрон да посегне към неформалното лидерство в Европа, което досега безспорно беше в ръцете на Меркел. Радикалните му идеи обаче досега раждат повече съпротива на национално ниво в различните държави членки отколкото резултати;
  • Фон дер Лайен дължи избирането си на подкрепата “черни овце” от Централна Европа като премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моравецки и Виктор Орбан. Ще ѝ бъде трудно да продължи непримиримата политика на предшественика ѝ Жан-Клод Юнкер към тях, особено що се отнася да върховенството на закона и т.нар. “нелиберална демокрация”. В същото време сред шестте ѝ приоритета са “зелен договор за Европа” и редовно наблюдение за върховенството на закона във всички държави членки с годишни доклади от Брюксел. Само това стига за конфликт с управляващите консевратори от “Право и справедливост” във Варшава, които няма да прежалят лесно нито икономически важния въгледобив, нито ще се огънат пред процедурата за ограничаване на членските права на страната им заради спорни съдебни реформи, започната още от комисията на Юнкер и стигнала до “кривата круша”. Тази процедура е сред “горещите картофи” от наследството на Юнкер. Първият му заместник, холандският лейбърист Франс Тимерманс (един от неуспелите водещи кандидати за шеф на Комисията), ще бъде пак сред първите заместници на Фон дер Лайен, но с нов “обезопасен” ресор – политиките за климата. Моравецки и Орбан се отърват от калвинистката му безкомпромисност по върховенството на закона.
  • Ден преди гласуването на новия Колегиум на комисарите в Страсбург Германия и Франция представиха съвместен план за “ремонт” на ЕС. Ако Европейският съвет през декември го приеме по принцип, той ще бъде обсъждан през следващите две години от “Конференция на бъдещето на Европа”. Това прилича на Конвента, свикан през 2001 г., който изработи проекта за несъстоялата се европейска конституция, още повече че в документа се споменава и промяна на договора на ЕС, ако такава се налага. Може обаче да става дума и просто за германска хитрина да бъдат опитомени реформаторските Sturm und Drang (буря и натиск – нем.) на Макрон, промените да бъдат отложени и размити в рамките на двегодишни дебати, в които да бъдат и заоблени по-острите им ръбове. Така вече се случи с амбицията на Макрон за общ бюджет на еврозоната, който да бъде отделен и по-голям от сегашния бюджет на ЕС и да изпълнява стабилизиращи функции. С модерираща роля на Берлин беше постигнато съгласие за значително по-малък фискален “инструмент”, който е част от общия бюджет на ЕС, няма стабилизиращи функции и служи за повишаване на конкурентоспособността на икономиките в единната валута.

Някои медийни оценки днес, преди Фон дер Лайен да встъпи в длъжност (подчертаванията са мои):

“Новият шеф на Европейския съюз обеща големи промени в политиката за справяне с някои от най-големите проблеми на блока – от миграцията до изменението на климата, но ще трябва да се ориентира в дълбоки разделения между страните членки” (Ройтерс).

“При гласуването Фон дер Лайен имаше широка подкрепа от трите най-големи политически групи на ЕС – нейната дясноцентристка Европейска народна партия, лявоцентристките социалисти и демократи и либералоцентристката “Обновена Европа”. Въпреки че се въздържаха, Зелените заявиха, че ще останат отворени за съюзяване с Фон дер Лайен и други групи за всеки отделен случай. Позицията на Зелените подчертава продължаващите трудности, с които Фон дер Лайен ще се сблъска, докато се опитва да се пребори за мнозинство в Парламента за своите законодателни инициативи. Докато трите най-големи групи гласуваха за избора на Комисията, те не са сключили коалиционно споразумение и не са съгласни по много точки в различните важни законодателни досиета. Дългогодишни вътрешни познавачи на ЕС прогнозираха, че ще бъде трудно за новия колегиум. (Политико)

Новата председателка на Европейската комисия премина по труден път към гласуването в сряда. Тя беше одобрена с малка разлика в самия Европейски парламент и трябваше да замени три от своите избраници за еврокомисари, след като те бяха отхвърлени от евродепутатите. (Юронюз)

 

Друго за отбелязване днес:

Меркел на два пъти сдъвка Макрон в една реч пред Бундестага. Първо – с диаметрално противоположна оценка за НАТО; второ – с призив към европейците да бъдат единни спрямо Китай, където неотдавна френският президент направи знакова визита.

Категории
Връзки
Архив
Meta