Вижте първата страница от печатното издание на “Труд”, която е долу вдясно на основната страница на уебсайта. До главата е рекламата на Lafka. През лятото главният редактор Иван Михалев, ме уверяваше, че вестникът няма нищо общо с Делян Пеевски и КТБ. За малко да му повярвам.
Lafka е находчива търговска идея. Като я сложиш до главата на най-стария български всекдндевник, добива палитра от смисли. Говори например за амбулантост. И за неграмотност – на български думата се пише с “в” – лавка. А може би грешката е нарочна – да ни подскаже, че грамотността няма значение. Как се пише не решава граматиката, а собственикът или началникът. Като в соц – казармата, където имаше лавки за вафли, цигари и “троен” одеколон. Има някаква носталгия в тази дума.
Тя освен това е русизъм и би трябвало да подсказва нещо за произхода на капиталите зад нея. Но LaFka може да се окаже и турцизъм, ако допуснем, че “ф”-то идва от лаф (моабет).
Изобщо разни прогресивни неща от миналото ни се оглеждат в закачливата марка. Ако обобщим, тя е потурчен русизъм изписан на латиница (последното ще да е заради Европа) и принадлежащ на група, която продава вестници като придатък на цигарите.
Не знам колко от българите все още четат, но близо 40 на сто пушат.
