Lafka, или как цигарите победиха аспирина

Благодаря на читателите. Те непрекъснато ме подсещат за интересни неща.

Ето какво ми написа Мариана Христова за затворения офис на Нова българска медийна група (НБМГ) в Брюксел: “Да, ама отваря lafka тук (в България – б.а.) и убива всичките разпространители на вестници, защото ако не се махнат, спира да им доставя пресата.”

Става дума за веригата от малки магазинчета и будки за цигари, периодичен печат и други дреболии под името Lafka.

Това ще е търговска верига на приватизирания от руската “Внешторгбанк” “Булгартабак холдинг”, които медиите у нас свързват кръга около Корпоративна търговска банка (КТБ) и НБМГ.

Lafka не е нова идея.

Преди повече от година бившият собственик на “Труд” Любомир Павлов искаше да направи същото, т.е. да напълни страната с фирмени павилиони, където да продава неща от първа необходимост като например лекарства без рецепта и естествено – вестници и списания.

През юни 2012 г. той лично ми довери, че е говорил за това с Бойко Борисов, тогава министър-председател и че е получил благословията му по принцип.

Павлов се срещна с него, точно преди да пристигне в Брюксел за прословутото публично изслушване в Европейския парламент за свободата на медиите в България на 6 юни 2012 г.

То, както и оплакването му до Европейската комисия от незаконна държавна помощ за Корпоративна търговска банка и НБМГ доведе до криминалните обвинения срещу него и съдружника му Огнян Донев в България, които останаха недоказани и паднаха с правителството на Борисов.

Според мене главната слабост на Павлов беше, че се опитваше да се бори с нелоялната конкуренция с подобни на нейните методи.

Той не постави въпросите за субсидираните издания на НБМГ и монопола ѝ в разпространението пред Европа, за да се пребори принципно и докрай за правото си. Той се опита да използва “Брюксел” и суеверния български страх от него като средство за натиск и договаряне с властта и прилежащите ѝ бизнеси и медии.

Така само нервира и едните, и другите и изгуби доверие сред публиката. Комисията и евродепутатите, като видяха в какво ги замесват, побързаха да се дистанцират.

И така, лавките днес  ги правят други.

Удивително е как правителствата и протестите се сменят, а бизнесът остава и само минава от ръка в ръка, както минават властта и вестниците.