Божков диктува дневния ред. Борисов се нуждае от по-голяма лоша новина

Не знам доколко българите вярват на Васил Божков, но очевиден факт е, че той успява всеки ден да прави водещи заглавия във водещите медии.

Ако приемем, че в медиите виждаме дневния ред на едно общество, излиза, че Васил Божков диктува днес дневния ред на България. Той успешно зае нишата, освободена от Националния оперативен щаб за коронавируса.

Всяка сутрин първа тема в медиите, особено в телевизиите, е поредният статус във Фейсбук на издирвания от правосъдието бизнесмен.

Следват реакциите на правителството и прокуратурата. Те обикновено казват, че няма да коментират твърденията на един укриващ се заподозрян с 18 обвинения и че неговата защитна стратегия е да ги дискредитира, с което всъщност му отговарят и го коментират. Цикълът се повтаря всеки ден. Без почивка – включително в събота и неделя.

В момента, поне комуникационно, управляващите играят играта на Божков, а не той – тяхната. Той задава темите, за които говори България, а не властта. Той я обвинява, тя се оправдава. Засипва я със съмнения (на ден по лъжичка) , които правят ситуацията ѝ все по-неловка.

Божков руши доверието, на което управляващите все още се радват, всеки ден по малко – може би измамно и манипулативно, но ефективно, с “китайската капка” на съмнението.

Това е типичен пример на асиметрична пропагандна война, която използва възможностите на социалните мрежи. В тях няма “пазач на входа”. Всеки може да бъде чут от всички. А Божков бива не само чут, но и всекидневно следен и очакван, защото не е “всеки”, а е име, което прави заглавия. Той е нюзмейкърът на деня.

Слабостта на демократичното правителство в такава асиметрична ситуация е, че не може да му запуши устата. В Китай, Русия, Турция, Божков нямаше да бъде проблем. Достъпът до съобщенията му щеше просто да бъде прекъснат технически, ако трябва – с отнемане на достъпа на всички до социалната мрежа в името, да речем, на обществения интерес и на националната сигурност.

Българското правителство не може да направи това. Резултатът е, че то губи контрола над дневния ред на обществото. Това го дискредитира повече от самите твърдения на Божков, които могат да бъдат лъжливи, полуистинни или истинни.

“В днешно време Държавата е принудена да дефинира официалната истина”, пише Жак Елюл в класическия си труд “Пропаганда”. Точно тази своя функция обаче българската държава не изпълнява в случая с Божков. Тя не дефинира никаква официална истина, а “не коментира” и съветва гражданите да изчакат и да не му обръщат внимание, защото се криел и имал 18 обвинения. Да, това е основание хората да се съмняват в твърденията на бизнесмена, но значи ли то, че той непременно лъже?

Липсата на ясен и последователен разказ от страна на държавата (правителство и прокуратура), който да парира разказа на Божков, поставя преследвачите на една плоскост с преследвания. Давид води за носа Голиат, диктува стъпките му. Голиат не знае с какво ще го изненада утре Давид. Думите на финансовия министър Владислав Горанов вчера прозвучаха почти умолително: “Ако има доказателства, да ги дава и да се приключва с този панаир.” Точната дума вместо “панаир” е “кошмар”, но няма как правителството да си го признае.

Божков прави пропаганда по учебник, сякаш – по книгата на Елюл. Целта му е да деморализира врага и да внесе смут и съмнения в редовете му. За целта той експлоатира мощен мит – за Корупцията. Не искам да кажа, че българската корупция е митична, тя е реалност, но реалност, за която обществото знае твърде малко – разкритите случаи се броят на пръсти, те обикновено са на ниско ниво, а осъдени и наказани почти няма. За корупцията, която става на тъмно, няма знание, има усещане и то е единствената достоверно измерима от демоскопите величина. Затова Корупцията е митологизирана – всеки, който е на върха, е заподозрян в нея по силата на това, че е на върха. Това не е мнение, което да почива на факти, това е вярване – главното психологическо явление, което пропагандата експлоатира.

Масовият българин мрази държавата си и “онези горе” и затова е възприемчив към всичко лошо, което някой каже за тях. Той го приема емоционално, преди да го е подложил на рационално съмнение. Този механизъм Божков използва умело.

Божков не се оправдава. Той не казва: Аз съм добър. Той казва: Те са лоши и аз не съм по-лош от тях. Той знае, че образът му в България вече е демонизиран и експлоатира това обстоятелство във вреда на преследвачите си. Дори всички истории, които днес разказва да са лъжа открай докрай, самият факт, че управляващите са имали вземане-даване с него, ги компрометира. Цели 18 обвинения, между които убийства, изнасилвания, данъчни измами… Какво има да си говори държавата с такъв “бизнесмен”? Тя вчера ли е разбрала какво представлява той?

Божков се старае не само да компрометира, но и да унижи властта и тук преминава всякакви граници на морал и дори на елементарно приличие (приказката за “Шехерезада”). Напълно разбираема е реакцията на Севделина Арнаудова, ръководителката на Правителствената информационна служба, на неговите твърдения. Само че това е губеща реакция – поне по три причини: Тя повтаря разказа на Божков; уточнява го, с което косвено потвърждава, че в него може и да има и капка истина – извратена, манипулирана, изопачена, но все пак истина; потвърждава, че властта е имала контакти с него, макар и в рамките на допустимото, което в настоящата възпалена ситуация влошава положението ѝ. Божков е посочен като прокажен. Следователно всеки, който се е докосвал до него, независимо как, също е такъв.

Изглежда, че поне засега властта няма полезен ход: Не може да върне Божков в България и да го затвори. Не може и да го игнорира поради легитимното очакване на обществото “да дефинира официалната истина”. Не може и всяка сутрин в 8 часа да отговаря на поредната му провокация, защото така играе неговата игра.

Единственият изход е да смени темата. Това означава да намери по-силен дразнител от Божков, който да го изтика по-надолу в дневния ред на обществото. Новата линия на метрото, намалените сметки за парно отопление или еврофондовете не могат да направят това. Хората приемат добрите новини като част от нормалността. Трябва лоша новина. По-голяма от Божков. Очаквам я.