Сега, след като прахът се уталожи, е ясно: европейско наблюдение над България повече няма. Т.нар. градска десница за пореден път сбърка – първо, като се възрадва, че той уж бил още тук, после – като плака за него. Това беше грешка, защото:
- губиш доверие, когато пригласяш на фалшиви новини. Тревожно се множат случаите, когато претендиращите да бъдат автентичната дясна опозиция пеят в един хор с БСП;
- на българите не им е мъчно за мониторинга: колкото и да беше основателен, той беше и унизителен за страната им. Българската корупция нито е единствената, нито е най-голямата в ЕС (няма как да направиш най-голямата корупция с най-малкото парѝ). Тя обаче остава гротескно видима и потискаща развитието на страната;
- резултатите от мониторинга са скромни. Не е признак на интелигентност да правиш същото и да очакваш друг резултат. Наблюдението не премахна нито олигархията, нито корупцията. Не ги удари дори сериозно. Сведе организираната престъпност до приемливо за ЕС ниво. Осъдени по високите етажи няма. Обектите на наблюдението се пригодиха към Европа по-бързо от най-главните си критици, а ЕС, в хроничната си поликриза, забеляза, че корупция и беззакония има и в други свои страни заедно с много по-големи проблеми от българските;
- самият Брюксел не искаше повече мониторинга, защото той показваше, че ЕС се е провалил. Полезното в случая беше, че изживяхме наивния се еврооптимизъм;
- признание за слабост и безпомощност е да искаш Европа непрекъснато да държи “ръчната спирачка” на страната ти. Пита ли някой Европа дали иска да бъде опекун на българите и да ги замества в това, което те не могат или не искат сами да свършат?
- ще има друг европейски мониторинг – над всички държави членки. Като имаме обаче предвид резултатите от досегашния , да не бързаме да възлагаме големи надежди на следващия. Смислената стъпка е да се бориш той да има “зъби” и да бъде по-ефикасен от досегашния.