Ако децата спрат да шумят, твърде вероятно е тайно да правят бели. Така е и с евродепутатите. Българите между тях не изглеждат от най-послушните. Ако партийната линия се отклонява от разбиранията им, гласуват против нея. Въпреки наслоенията от турското робство. Така поне се случи през последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.
В няколко гласувания през нея – за емисиите от дизелови автомобили, за забрана на три вида генномодифицирана соя на пазара, за Крим и за Косово – 17-те български евродепутати се оказаха разделени, но не съвсем по партийните линии.
Вляво и вдясно от азотния окис
В драматичен вот вчера парламентът отхвърли с 323 на 317 гласа и 61 въздържали се възражение на група депутати от Комисията по околна среда, срешу предложение на Европейската комисия за по-облекчен режим спрямо емисиите от азотен окис на дизеловите автомобили в ЕС.
Това беше стъпка договорена зад закрити врати от държавите-членки в полза на автомобилната индустрия. Срещу нея се обявиха ред кметове на големи градове в Европа. Тя успя благодарение на мнозинството евродепутати (190) от Европейската народна партия (ЕНП), които гласуваха против възражението. Десетима от тази политическа група обаче го подкрепиха, а петима се въздържаха.
Между първите беше Светослав Малинов от “Демократи за силна България” (група на ЕНП). От преобладаващата позиция на групата си против възражението се отклони и консерваторът Николай Бареков, който също го подкрепи. Малинов и Бареков се оказаха от страната на левицата, либералите и зелените.
Те искаха да наложат вето на план на Комисията за постепенно намаляване на разликата между резултатите от лабораторните и от реалните пътни тестове за емисии на дизеловите коли в Европа, която изплува след скандала с манипулирането на емисионните данни от “Фолскваген” през миналата година.
Сега реалните емисии на азотен окис от различните марки европейски дизели са с до 400-500 процента над установените лабораторно. За да не увеличава прекомерно тежестта върху производителите на автомобили, Комисията предлага несъответствието да се намали плавно, на два етапа до 2020 година, с въвеждане на нов вид пътни тестове. Това позволява до 2017-2019 година индустрията да надвишава с до 50 на сто официалния таван за емисии на азотен окис за нови дизелови автомобили от 80 милиграма на километър.
Азотният окис причинява ред дихателни заболявания, между които астма и рак на белия дроб и 75 000 слуая на преждевременна смърт в ЕС се дължат на него според Европейската агенция за околна среда. По нейни данни 93 на сто от превишенията на допустимото съдържание на този газ във въздуха са измерени край пътищата.
Това беше сред главните мотиви на вносителите на възражението. Срещу него обаче се обяви противно на линията на групата си и Филиз Хюсменова от Движение за права и свободи (група на Алианса на либералите и демократите за Европа). Тя гласува заедно с ЕНП против. Главнията мотив на десницата беше, че компромисният план на Комисията по-реалистично води до намаляване на емисиите отколкото отхвърлянето му и започването на цялата законодателна процедура отначало.
Трябва да се отбележи, че 100 процента лоялно “за” възражението гласуваха само зелените и радикалната левица. Трета по партийна дисциплина беше ЕНП, където близо 90 на сто от гласувалите депутати се обявиха “против”. При всички останали групи подчинението на генералната линия беше съмнително – 49 на сто при либералите, 63 на сто при социалистите, 75 на сто при консерваторите.
Соя и политика
Още по-интересни бяха вотовете по възражения срещу това Европейската комисия да разреши продажбата и използването като храна и фураж на три вида генно модифицирана соя на американската фирма “Монсанто” – MON 87705 × MON 89788, FG72 и MON 87708 × MON 89788. И в трите случая парламентът подкрепи възраженията, т.е. обяви се против оторизация на споменатите ГМО със сравнително големи мнозинства – съответно 433 на 232 при 35 “въздържали се”; 427 на 237 при 35 “въздържали се” и 433 на 234 и 34 “въздържали се”.
Българските гласове тук бяха шарени. Политически смесена компания от девет души се обяви против първия вид соя, т.е. подкрепи възражението срещу нея. Тук бяха консерваторите Бареков и Ангел Джамбазки, християндемократите Малинов, Емил Радев и Владимир Уручев (последните двама от ГЕРБ – група на ЕНП) и социалистите Илияна Йотова, Георги Пирински, Момчил Неков и Сергей Станишев. В защита на тази соя обаче застанаха либералите от ДПС Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк, Искра Михайлова (председателка на Комисията по околна среда в ЕП) и Неджми Али – лоялни на политическата си група АЛДЕ. Андрей Ковачев, Ева Паунова и Мария Габриел от ГЕРБ (ЕНП) се въздържаха за разлика от мнозинството от групата им, което беше против забраната. Колегата им Андрей Новаков не участва в гласуването.
Вторият вид соя показа ново съотношение на българските сили. Нейни последователни противници останаха Радев, Малинов и Уручев, както и Пирински, Йотова, Неков и Станишев, но към твърдите ѝ либерални привърженици от ДПС се присъединиха консерваторите Джамбазки и Бареков. Заслужава да се отбележи еднаквото гласуване на Джамбазки (ВМРО) с депутатите от ДПС. Оказва се, че възгледите им по някои въпроси на ГМО могат да съвпадат. Неутрална позиция запазиха Ковачев, Новаков, Паунова и Габриел.
Третият вид соя привлече най-много българска съпротива – десет гласа “за” възражението. Консерваторите Джамбазки и Бареков се върнаха при противниците на ГМО. Те бяха подсилени и от въздържалата се за предишните два сорта Габриел, последователно за забраната останаха Пирински, Йотова, Неков, Станишев, Радев, Малинов и Уручев. Против забраната гласуваха “бандата на четиримата” от ДПС (АЛДЕ) плюс Новаков. Паунова и Ковачев се въздържаха за трети път.
Крим, Косово и червената лампа
Две резолюции, които парламентът прие днес с големи мнозинства – за човешките права в Крим (472 на 73 гласа и 33 “въздържали се”) и за европейския интеграционен процес на Косово (403 на 103 гласа и 13 “въздържали се”) показват българско присъствие в малцинствата “против” и “въздържал се”.
За Косово това са Йотова, Пирински и Бареков. Те са гласували различно от мнозинството в групата си и заедно със свои колеги от страни с етнически малцинства и сепаратистки проблеми – Испания, Румъния и Кипър. От тези държави са и противниците на резолюцията в другите големи политически групи. Колегата на Бареков Джамбазки се е въздържал както повечето консерватори в този вот.
Пирински е сред общо шестима социалисти неподкрепили резолюцията за Крим (152 са я подкрепили), той и още четирима (от Гърция, Кипър и Малта) са се въздържали и един (от Латвия) е бил против.
Най-голяма е съпротивата срещу тази резолюция в евроскептичната група на Европа на свободата и пряката демокрация, главно от депутати от италианското движение “Пет звезди”, в крайнодесния френски Национален фронт на Марин Льо Пен и в крайната левица.
—————————————–
* Всички данни са от платформата http://www.votewatch.eu/