Със споразумението Минск-2 Владимир Путин спечели битка. Дали е спечелил войната е рано да се каже.
Чух и четох коментари, че Ангела Меркел и Франсоа Оланд са му продали териториалната цялост на Украйна срещу запазването на мира в Европа.
Ако споразумението Минск-2 издържи, е вероятно да превърне т.нар. Донецка и Луганска републики в непризнати от никого освен от Русия и поддържани от нея марионетни анклави с претенция за държавност подобни на Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия.
Дотук с въпроса за чертаенето и пречертаването на граници. Следва друг въпрос: От коя страна на пречертаната граница се живее по-добре? Къде животът е life и къде – жизнь?
Това беше главният въпрос на Студената война, чийто отговор събори Берлинската стена, Съветския съюз и Варшавския договор.
Ако Западът е сериозен, че няма да позволи на Путин да променя световния ред, той трябва масивно да налее пари в Украйна. Колкото и трудно и непопулярно да е това по време на икономическа криза. Успехите на Путин поставят все по-остро въпроса за политическото лидерство и от двете страни на Атлантика.
Путин може да даде на руснаците военна победа, малко нова територия и вероятно чувство за възстановено национално достойнство след 25 години унижение сред руините на бившия СССР. Той обаче не може да им даде достоен живот.
Империите не създават свобода и благоденствие. Те се хранят от липсата им. Русия остава корумпирана и репресивна автокрация с едни от най-големите социални неравенства в света, с изостанала икономика тежко зависима от износа на суровини.
Украйна е разрушена, почти банкрутирала и също затънала в корупция постсъветска държава, където обаче за разлика от Русия има преобладаваща обществена воля за промяна. Една системна европейска политика за икономическа подкрепа срещу реформи може да я превърне във витрина на свобода и благоденствие каквато беше едновремешната Западна Германия за т.нар. ГДР.
Без да подценяваме политиката за източно партньорство на Европейския съюз, тя е далече от европейски план Маршал за бившето съветско пространство. Нито Европа, нито Америка имаха такъв план за Молдова, за Грузия, за Армения. Последната междувременно се отказа от партньорството през септември 2013 година, след като Путин сплаши лидерите ѝ.
Тези бивши съветски републики имат малшанса да са твърде малки. Украйна обаче е too big to fail. Залогът тук отива далече отвъд нейната територия, население и природни ресурси. Става дума за доверието в свободния свят. Ако Западът я изостави, губи не само битката, но и войната.
