Къде сте, патриоти?

Къде са националистите?

Британският министър-председател посяга на правата ми. И няма кой да ме защити.

Тъжно е някак си да се събудиш в едно дъждовно европейско утро и да установиш, че ти носителят на български паспорт, не представляваш национален интерес.

И никой от национално отговорните политици не те защитава.

Дейвид Камерън написа във “Файненшъл таймс” какво мисли да ми направи – на мене и на всичките ми сънародници – които искат свободно да се движат в ЕС.

Той иска първо да стесни достъпа ми до неговата страна, а ако се провра през него, да ми остави минимални шансове за социална защита.

Аз членувам в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. И когато влизах там, ми казаха: Добре дошъл в съюза на свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора.

Това, че хората бяха на последно място, малко ме смути, но не го драматизирах. Бях свикнал с това място от предприсъединителото ми битие.

После ми казаха, гледай сега, тук при нас движението наистина е свободно, но е бавно. Първите седем години те пускаме да идваш на разходка в другите страни, но не и да работиш там.

Добре, казах аз, седем години чаках да ме пуснете при вас на разходка, мога да почакам още седем за работа.

И ето ги, вторите седем години свършват на 1 януари 2014 г. И Камерън се е притеснил, че ще отида в хубавата му страна. Да я разваля.

Знам го аз за какво се притеснява. С такива като мене не само мрачният Албион, но цяла Западна Европа е пълна отдавна.

И тя срещу нас няма нищо против. Имаме квалификации. Говорим техните езици, че и други, а те не говорят нашия. И сме готови да работим повече от тях за по-малко пари. И не само сме готови, но и работим.

Но тук идват и други наши съграждани, които нито говорят тукашния език, нито могат и искат да работят нещо, а направо се нареждат пред социалните служби за помощи, без нищо да са внесли. Стара Европа ги нарича “социални туристи”.

Като погледнеш статистиките, тази категория мобилни източноевропейци е съвсем малка. Но правят голямо впечатление с подхода си, който е напълно чужд на подредените, богати и спестовни капиталистически общества.

Малка вреда, но голям скандал, който е добре дошъл за тукашните “Атаки”. И в най-богатите страни има нещастни хора. Те са организирани в хейтърски (мразещи) партии.

Те прилагат политиката като масова психотерапия. Намират обект, върху който нещастниците организирано да си излеят омразата.

Една такава партия, Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, последните години хапе големи хапки от електората на консерваторите на г-н Камерън.

Мобилните новоевропейци карат воденицата на подлия Фараж. На крадеца на консервативни избиратели. На колкото частични избори е хванал консерваторите, на толкова ги е бил. И Камерън чака със свито сърце парламентарните избори през 2015 г.

Партията му е разделена като БСП. Циментовите й глави искат Велика Британия да напусне ЕС. Референдум искат за това. Също както 59 циментови социалисти искаха България да не продаваме земя на чужденци в нарушение на договора си с ЕС.

По-умерените консерватори, сред които е и самият премиер, искат да предоговорят с ЕС участието си в него. Но и на тях не им е ясно как да направят това. И само вдигат предизборен шум по темата. Защото да предоговориш европейски договор е като да пренапишеш Новия завет след преговори с четиримата евангелисти.

Г-н Фараж е малък на ръст човек, но голям оратор. С удоволствие слушам как убедително говори глупости и лъжи в Еропейския парламент. “Атака” имат много хляб да ядат, докато го стигнат. Лъжите му са убедителни, защото са построени върху верни предпоставки за недостатъците на Европа.

Да, тя е тромава. Да, тя е по-неконкурентноспособна от САЩ, от Япония, че вече и от Китай. Да, тя е бюрократична. Да, тя е още е далече от обикновения човек. Да, тя може и трябва да стане по-демократична. Да, тя често е лицемерна.

Но когато погледнем към Русия, Китай, Бразилия и Индия, едва ли имаме по-добра алтернатива от нея – с всичките й несъвършенства.

Това, последното мистър Фараж го пропуска. И “Атака” го пропуска. Те не казват, къде предлагат да ни заведат, когато ни освободят от ЕС.

Ако светът се развива както днес, след 20 години няма да има нито една европейска страна сред осемте най-богати в света, т.нар. Г-8, прогнозират в съвместния си труд “За Европа” Ги Верхофстадт и Даниел Кон-Бендит, лидери съответно на либералите и зелените в Европейския парламент. Дори Германия няма да е във великолепната осморка.

Ако европейците искат да значат нещо в утрешния свят, те са осъдени да бъдат заедно. Както каза неотдавна председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, ние сме в една лодка. Не може да потъне само гръцкият й край, а германският да продължи да плава. Спасяваме се вкупом, или потъваме всеки поотделно.

Но това са аргументи за четящата публика. Тя е това малцинство, което губи изборите. Печели ги мнозинството телевизионни зрители, които искат кратки и разбираеми послания. От рода на “тези са добрите, а тези – лошите”. В това отношение между България и Британия няма разлика.

Затова Камерън не се свени от реториката на Фараж. Напротив – опитва се да му я открадне. Това е точно британски подход – if you can’t beat them join them. Ако не можеш, да ги биеш, присъедини се към тях.

По тази причина и България, и Британия са се присъединили към Европа. По същата причина някои партии в България, Британия и навред в ЕС се присъединяват към антиевропейската реторика.

Това е голямо, но и опасно изкушение. Наблюдателите вече предсказаха на Камерън, че намеренията му ще го вкарат в тежка юридическа битка с ЕС, която е с отворен край.

Той има съмишленици сред влиятелни държави-членки, които имат сериозно законодателно тегло в ЕС и са се оплаквали от “социалния туризъм” (Германия, Холандия, Австрия), но едва ли биха клатили основите на Европа заради него.

В предизборния си зор Камерън се опитва да третира българите и румънците, както аkтуалните български партиоти се опитват да третират сирийците.

Родолюбивата “Атака” дума не обелва в защита на българите. Мълчат ВМРО, Расате и другите улични патруло-патриотари.

Единствен, който защити европейските права на българите, се оказа Европейската комисия. “Свободата на движение не подлежи на предоговаряне”, каза зам. председателката й Вивиан Рединг на Камерън в сряда.

Ден след нея реагира външният министър Кристиан Вигенин, а евродепутатът Ивайло Калфин написа писмо на Камерън.

Да помним това, когато ни говорят против Европа. От нея са ни малкото хубави неща през последните 24 години – например възможността да живеем и работим там, където ни харесва. Сега се опитват да посегнат и на нея с много познати ни партизански мотиви.

П.П.: Текстът е актуализиран, след като Вигенин и Калфин реагираха на статията на Камерън в четвъртък.