Засега се очертават две групи възражения срещу нея.
Политически:
-Създава се впечатление, че ЕС заобикаля правилата на присъединителния процес, заради конюнктурната си зависимост от Турция – например с готовността си да отваря нови глави в преговорите, без кандидатката преди това да е покрила задължителни критерии. Но тук има само декларирана готовност, а не свършен факт. Комисията може да започне подготовка за отваряне на нови глави, но решението за това е в ръцете на външните министри на 28-те. Те могат да го вземат само с единодушие.
Ако не го постигнат обаче, Турция може да откаже да изпълни своята част от споразумението. Рискът, който ЕС допуска тук, е да обвърже един дългосрочен процес като разширяването с краткосрочна целесъобразност произтичаща от миграционната криза. Между двете трябва да се направи разграничение, предупреди председателят на Европейския парламент МартинШулц.
-същото целесъобразно съкращаване на процедурите наблюдаваме в съгласието на Европейския съвет да ускори визовата либерализация с Турция с четири месеца. То е подкрепено само с устни декларации на европейските лидери, че, правейки това, ЕС няма да отстъпи от стандартите си.
-С горните две стъпки ЕС подкопава доверието към процеса на присъединяване. Как би аргументирал по-голяма взискателност към по-малки и по-слаби страни-кандидатки като например тези от Западните Балкани?
Турция е трудно да бъде приета за демокрация отговаряща на европейски стандарти. Тя е по-скоро фасадна и има сериозни проблеми със спазването на човешките права и правата на малцинствата, с независимостта на правосъдието, със свободата на изразяване, на събиранията, на медиите. Ако си затвори очите за това (както направи със сделката режисирана непрозрачно от Меркел, Рюте, Юнкер и Туск) ЕС ще загуби морален кредит в преговорите с другите страни от процеса на разширяване.
Не е изключено Турция също да вбие клин между държавите членки, разделяйки ги на “принципни” и “гъвкави” към нея. Лошото е, че европейските институции, или поне Комисията, не изглеждат от принципните с досега опортюнисткото си поведение.
-Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) не искат при никакви условия да приемат бежанци от Турция. Унгарският премиер Виктор Орбан снощи заплаши с вето върху такова решение. Това беше една от причините сделката да не бъде завършена и срещата да приключи с компромисната обща декларация. Орбан обеща пак да наложи вето на следващата среща на върха на 17-18 март, когато се очаква споразумението да бъде финализирано.
-Възползвайки се от ключовата си позиция, Турция успя да наложи на ЕС по бежанския проблем протяжен ориенталски пазарлък с отворен край, в който Европа е молещата страна. Това дава на турските лидери изобилни възможности за медийна хореография с вътрешнополитически адрес. Тя им изгражда положителен образ у дома и разгражда образа на техните партньори също у дома. Турция изглежда силна, Европа – слаба. Турция диктува играта, Европа я играе.
Турският премиер Ахмет Давутоглу вече присъства на почти всеки Европейски съвет, чийто член формално не е. А когато не присъства, страната му е причина за дискусията.
“Сама по себе си тази среща показва колко незаменима е Турция за Европа и Европа за Турция”, каза Давутоглу пред журналисти вчера в Брюксел. “Имаме много предизвикателства пред нас. Единственият начин да отговорим на тези предизвикателства е солидарността. В крайна сметка нашият континент е наш за всички нас. Трябва да видим цялата картина, не само нередовната миграция, но и цялото бъдеще на нашия континент… Турция е готова да работи с ЕС, Турция също е готова да бъде членка на ЕС”.
В шест реда, три ключови послания: (а) Европа не може без нас; (б) Европа е “нашият континент”; (в) Турция е готова за членство в ЕС. И трите са, меко казано, неверни, но са политически факт, сътворен в сърцето на Европа. Нейните лидери не казват нищо по-ясно, разбираемо и убедително.
След това Давутоглу обядва с държавните и правителствените ръководители от ЕС, оставя им на масата списък с искания и ги оставя за няколко часа със задачата “да се разберат по тях”. Изхвърля в коша написания от тях дневен ред, според който в този момент те трябва да дават победоносни пресконференции. Отива да се види с генералния секретар на НАТО и на съвместна пресконференция с него съобщава на света какво е направил – на обяд им оставих моите предложения, те сега мислят, ще се върна при тях на вечеря да видя какво са измислили. Иди после, че вярвай на тази Европа.
Правни:
-Върховният комисариат на ООН по бежанците изрази съмнения, че груповите връщания на мигранти от Гърция към Турция противоречат на прицнипа те да не се връщат насилствено, залегнал в Женевската конвенция за бежанците от 1951 година.
Председателят на Еврпейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че такива връщания могат да бъдат законни възоснова на европейската директива 32 от 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, така че да издържат, ако бъдат атакувани пред Съда на ЕС.
–“Амнести интернешънъл” оспори правната основа на такива връщания, изтъквайки, че Турция не може да бъде смятана за “сигурна трета страна” по смисъла на Женевската конвенция за бежанците, следователно те не могат за бъдат законно връщани там.
Комисията днес припомни, че Гърция е признала Турция за сигурна трета страна миналия месец и че правна основа за връщанията може да бъде двустранното споразумение за реадмисия между Гърция и Турция.
Има такова споразумение между ЕС и Турция, което е в сила от 1 октомври 2014 година, но частта му засягаща гражданите на трети страни (каквито са бежанците) ще влезе в сила от юни тази година. Оттогава връщанията ще могат да се правят възоснова на него, каза днес Комисията.
-“Амнести” посочва, че Турция е подписала и ратифицирала Женевската конвенция за бежанците с териториално ограничение – че ще я прилага само към лица бягащи от “последствията на събития в Европа”. Организацията изтъква, че бежанците ще са в опасност в Турция, защото формално тя няма правното задължение да ги третира съгласно изискванията на конвенцията.
Турция обаче подслонява 2,7 милиона бежанци основно от Сирия и Ирак и по думите на премиера ѝ Ахмет Давутоглу харчи годишно по $10 млрд. само за тези от тях, които са в лагери.
“Хюмън райтс уоч” съобщава за случаи в Турция на насилствено арестуване и връщане на хора от неевропейски страни.
Но същата организация посочва, че географското ограничение в прилагането на конвенцията не освобождава турските власти от задължението да спазват принципа на non-refoullement (да не се прилага насилствено връщане).