През 1957 г. американският социален психолог Лион Фестингър създава своята теория за когнитивния дисонанс. Накратко, тя постулира, че човек е склонен до игнорира или да изкриви нова информация, ако тя противоречи на досегашните му убеждения и нагласи. Индивидът изживява противоречието като психически дискомфорт, от който се опитва да се освободи. Най-лесно е да направи това, като или изцяло отрече смущаващата нова информация или я деформира така, че тя безболезнено да се вмести в досегашната му вътрешна картина на действителността. Образно, тази картина се представя като пчелна пита, в чиито празни кутийки попадат новите сведения. Ако те не пасват на размера и формата на кутийките, биват смачкани и окастрени, така че да паснат. Ако това се окаже невъзможно, просто се изхвърлят. Действителното се подчинява на желаното. На всекидневен език наричаме това желателно мислене или отричане на реалността. Чудесни примери за такова поведение намерих в моята група във Фейсбук след публикуваното в неделя проучване на “Екзакта”, което показа, че ГЕРБ-СДС водят с над 10 процентни пункта пред “Продължаваме промяната” в електоралните нагласи. То показа също, че ако изборите са днес, ГЕРБ-СДС биха имали повече подкрепа отколкото ПП и “Демократична България”, взети заедно. Тези констатации на социолозите са моментна снимка на нагласите, които могат да се променят до изборите на 2 април. Такава промяна видяхме и при предишните гласувания. Но моментната снимка очевидно показва разочарование от действителната промяна на фона на очакваната както и намаляваща избирателна активност и разочарование в една или друга степен от всички политически сили. Това изглежда причинява въпросния психически дискомфорт у някои хора и ето как те се опитват да се освободят от него:
Snezhana Sharkova
Колко още такива “проучвания” ще излязат до изборите…
Разбирам това като недоверие в резултатите от изследването, т.е. имаме работа с пълно отхвърляне на новата информация.
Konstantin Garnevski
Перфидно представено едно предположение като вече случил се факт. Не бяха необходими 300 думи…
Тук имаме работа с отхвърляне не на самите резултати, а с тяхната интерпретация, т.е. опит фактите да се интерпретират по начин, които да ги направи приемливи.
Прочетох и по-радикални мнения, като например, че такива проучвания не би трябвало изобщо да се публикуват. Тук явно психическият дискомфорт е толкова тежък, че поражда открит призив за цензура.
Защо разказвам всичко това? Опитвам се да обясня, поне донякъде, несполуките на промяната. Отказът да приемеш реалностите не води към успех в политиката.
Кликнете върху курсива за подробности.