Смяна на “цялата тази политическа сган”, спиране на “политическия геноцид над населението”, мажоритарни избори. Това са накратко исканията на протестиращите изложени от техни представители пред би Ти Ви в събота. Ако зад някое от тези искания има някакъв политически замисъл, това определено е искане номер 3: мажоритарни избори. Единствено то е конкретно и има ясно предвидим резултат. Дали мажоритарен вот би сменил “политическата сган” и би спрял “геноцида над населението” е, меко казано, спорно. Трудно е да се дефинира “политическа сган”, както и да й бъде посочена алтернатива в днешна България. Да се говори за “геноцид” при мир и подобряващи се икономически показатели, е несериозно. Но няма никакво съмнение, че мажоритарните избори ще направят нещо важно – ще изхвърлят от парламента малките партии. Това би отворило път за еднопартийни правителства или за по-лесни от сегашната коалиции. Привържениците на мажоритарната система изтъкват като нейно предимство, че тя създава по-стабилни правителства, защото облагодетелства големите партии. Противниците й посочват като неин недостатък загубата на гласове (победителят в съответния избирателен район взема всичко), от която страдат малките партии и представителността на избрания парламент. От казаното дотук следва, че искания номера 1 и 2 са просто пропаганден фон и димна завеса, за настъпление с искане номер 3 – смяна на избирателната система и други вид парламент. Не знам дали то случайно съвпада със започналия в петък (16 ноември) ремонт на Изборния кодекс. Кои политически играчи имат интерес от мажоритарна избирателна система? Очевидно, това са най-големите партии (ГЕРБ и БСП) и ДПС, чиито избиратели преобладават в части от страната. Извън тях на успех при мажоритарен вот може да се надява телевизионната звезда Слави Трифонов, който успя да прокара референдум за смяна на избирателната система и спечели безпрецедентната подкрепа на 2,5 милиона българи. Нищо, че формално тя не се оказа правно обвързваща парламента. Да спечелиш референдум и избори не едно и също. Да подкрепят твоя кауза и да ти поверят държавата не е едно и също. Но при такъв резултат от първото, изкушението да опиташ второто сигурно е голямо. Като потенциален мажоритарен кандидат (още не знаем с каква бюлетина) се очертава и Мая Манолова. Тя успешно използва поста си на омбудсман (не е ли по-правилно ombudswoman ?), за да си изгражда медиен образ на нещо между Робин Худ, Жана Д’Арк и Чавдар войвода на републиката. Липсваха й само революционни обстоятелства, но ето че и те назряват по пътища и бензиностанции. Манолова много символно и разбираемо се отграничава от тези, които палят народния гняв. Тя вече няма държавна лимузина. “Политическата сган” й я отне. Манолова се качва на рейса и отива да простре крило над “клети сюрмаси” – жертви на “политическия геноцид” от страна на въпросната “сган”. И всички пишат за това или го показват. Какъв е изводът? Засега той е да гледаме внимателно кой какво прави с Изборния кодекс и да слушаме какво говори през това време.
P.S. Писах този текст в събота вечер, преди протестите в неделя (3 500 демонстранти в цялата страна, охранявани от 2 000 полицаи). Ако се вярва на телевизиите, един от лозунгите е бил “смяна на системата” – ключовият израз от т.нар. “Визия за България” на БСП. И с това се издадоха. Ако не пречеха на нормалното движение по пътищата, не знам дали някой щеше да ги забележи. Всичко е ясно, не е ясно само защо наричат това политика.