Ако у остатъчните български власти, имаше остатъци от национално достойнство, щяха досега да са показали вратата на Джеймс О’Брайън, ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън.
Защо ли? Заради това му изказване по националното радио тази сутрин:
„Бихме искали да видим процес, при който партиите да се съберат и да постигнат съгласие по конкретен текст и да се ангажират да го гласуват в началото на новия парламент. И след това да го приложат изцяло. Защото искаме не просто закони на хартия, нали? А България да има независима, безпристрастна и отговорна следствена служба, служба за борба с корупцията, главен прокурор и т.н. Освен законодателство, трябва и прилагане на тези закони“.
Претендираме да сме част от свободния свят. Това означава, че никоя друга държава, дори най-близката ни партньорска (каквато САЩ не са, защото България членува в ЕС) не може да наставлява българските партии и институции какви закони да приемат. Ако някой все пак може да си позволи нещо подобно, това е Европа, защото с нея имаме обвързващ договор за членство.
Никоя друга държава, дори и европейска, не може да оценява българските институции и тяхната независимост, не може да се меси в българското правосъдие, колкото и компрометирано да е то според някои. Дори в европейското наблюдение над българските правосъдни реформи има определени граници, които Брюксел никога не е преминавал.
Най-малко пък е допустимо такива указания да се дават на партиите и на депутатите в един още неизбран парламент. Т.е. – избирайте си когото искате, но да знаете, че той ще трябва да направи това и това. Това е постдемокрация по учебник.
И още по-недопустимо е тези инструкции да дава някакъв неизбран от никого чуждестранен чиновник. Представяте ли си той да каже същото някъде в т.нар. Стара Европа?
Между другото, в Израел в момента тече доста спорна съдебна реформа, от която във Вашингтон не са доволни. Но никой там не се опитва да наставлява Бенямин Нетаняху, както си позволяват с българските ръководители.
Добре, че у нас не растат банани. Иначе е ясно на каква република щяхме да приличаме. По-точно – като каква република се опитва да ни третира администрацията на президента Джо Байдън.
Логичният и достоен отговор на изказването на цитирания американски държавен служител е: “Господине, престъвате границите на това, което Ви е позволено. Какво ще се случи в България решават българските избиратели. И то ще бъде точно това, което те искат да видят. Също както в САЩ”.
Ако съдим по изказването на господина, той не е получил точно този отговор при вчерашните си срещи с държавния ни глава и със служебния му министър на правосъдието. Не го е получил, защото в момента ни управляват хора, които с еднакво усърдие се кланят на по-силните – и на изток, и на запад. Срамувам се от тези наши ръководители, защото ме карат да се чувствам унизен. Трябва да ги сменим.
П.П.: Горенаписаното не означава, че в България няма корупция и че страната ни не се нуждае от съдебна и от други реформи. То означава само, че сме българи и европейци и е крайно време да започнем да се държим като такива. И още – не съм whataboutist и не питам: “Защо биете негрите?”, защото знам, че особено демократите не правят това. Но г-н О’Брайън ме дърпа за езика да попитам: Защо администрацията на Байдън не си гледа американската gun culture (по израза на бившия посланик на САЩ в България Уилям Д. Монтгомъри (1993-96 г.), а се е захванала с българските съдебни реформи? Ден не минава без някой в САЩ да извади оръжие в супермаркет или колеж и да изпозастреля няколко души. Ето най-пресния пример.
Кликнете върху курсива за подробности.