Турция показва защо трябва европейски стълб на НАТО

Турското вето върху присъединяването на Швеция към НАТО показва за пореден път защо е необходим европейски стълб на западния алианс. Защото една неевропейска държава, при това отдавна разминаваща се с европейските норми за демокрация, държи шалтера на европейските интереси в сигурността. И това личи особено драстично в контекста на войната в Украйна, където членката на НАТО Турция се опитва да посредничи между агресора Русия и жертвата Украйна и в същото време препятства разширяването на НАТО и руши единството ѝ. Част от причините за войната е претенцията на Русия да има вето върху разширяването на НАТО на изток. На този фон сякаш позабравихме турското право на вето (законно по силата на Вашингтонския договор за разлика от руската претенция) върху разширяването на европейската зона за сигурност с европейски държави. Срещу кого ли и по каква причина ще хрумне на Анкара да го използва утре? НАТО по дефиниция е съюз на демокрации. Турция отдавна не е демокрация. Но има власт да спира решенията на останалите 29 демокрации в съюза. Обект е на американски санкции, защото купува руски ракети С-400. Нещо повече, онзи ден научихме от “Уолстрийт джърнъл”, че турски фирми са продавали на руски партньори стоки от забранителния списък, т.е., че са нарушавали западните санкции срещу Русия. Турция мотивира ветото си с обвинения, че Швеция укрива хора, които Анкара смята за терористи. Но турското твърде широко правно определение за тероризъм отдавна е ябълка на раздора между Брюксел и Анкара и това е една от причините Турция да не напредва особено в усилията си за членство в ЕС. Преговорите ѝ за това започнаха през 2005 г. и не са мръднали съществено напред. Войната в Украйна събуди Европа от пацифистката ѝ дрямка и доказателство за това са повишените разходи за въоръжаване на Стария континент и историческата промяна в традиционно неутрални държави като Швеция и Финландия, които поискаха членство в НАТО, очевидно осъзнавайки заплахата за сигурността, която представлява Русия. Но само нови оръжия и санкции срещу Москва не стигат. Трябва и нова архитектура и начин на вземане на решенията в НАТО. Европа има легитимни интереси в сигурността и те не могат да бъдат зависими от неевропейски сили, чиято роля в НАТО е все по-двусмислена. Това е спешно да се промени и времевият прозорец за него може да се затвори през 2024 г., докогато САЩ ще имат със сигурност проевропейски президент.