Уважаеми колега (уважаема колежке),
Президентът Румен Радев днес нарече “неуместен” въпрос на журналист дали ориентацията на България през неговия мандат ще остане евроатлантическа.
“Мисля, че такъв въпрос може да ми се задава само от хора, които не са чули моята реч”, каза в интервю за БНТ държавният глава. “Това означава, че въпросът е абсолютно неуместен. И нямам намерение цял мандат да отговарям на неуместни въпроси”.
Струва ми се обаче, че на този въпрос Радев тепърва ще трябва още да отговаря. Причината за това е и в неговите речи. Те не убеждават, а оставят след себе си съмнения.
Ето пример от днешната, при встъпването му в длъжност:
“Ще работя активно с нашите партньори за ускорената ни европейска интеграция. Но нека е ясно едно. Ще бъда президент, който безкомпромисно ще отстоява правата, интересите и достойнството на своя народ”, каза той пред Паметника на незнайния воин.
От тези три изречения излиза, че “нашите партньори” в Европа (държавите-членки на Европейския съюз и на НАТО) биха могли да застрашат “правата, интересите и достойнството” на българския народ. Държавният глава уверява българите, че е готов да ги брани. От кого? Очевидно – от организациите, в които страната им доброволно членува.
Извинете, но ми се струва, че тази реч малко куца. Ако вярваме на социологическите проучвания от “Евробарометър” до BBSS Gallup огромното мнозинство от българите смята, че ЕС и НАТО са неговите съюзи.
Има, разбира се, малцинство, което е против тях. Съществуването на такова малцинство и свободното му самоизразяване само потвърждават, че България е демокрация. То обаче едва ли стига, за да избере президент и едва ли то е избрало Радев. Той пък, акцентирайки върху потребностите на точно това малцинство, едва ли би могъл да претендира да е президент на всички българи.
Лидери, които искат да бранят страните си от Европейския съюз има и другаде в Европа: Найджъл Фараж, Марин Льо Пен, Матео Салвини, Геерт Вилдерс, Виктор Орбан. От тяхното семейство ли е Радев? Поне партията, която издигна кандидатурата му, официално членува в друго семейство – на европейските социалисти.
С какво “нашите партньори” от ЕС и НАТО са застрашили до днес “правата, интересите и достойнството” на българския народ? С 11-те милиарда евро безвъзмездно финансиране от европейския бюджет през изминалия програмен период, или с 16-те милиарда евро безвъзмездно финансиране през сегашния? С 10-годишното си търпение България да представи убедителни резултати от съдебната реформа и в борбата с корупцията? Със солидарността (160 млн. евро също безвъзмездни) за охраната на българските граници? Със самолетите на наши съюзници, които попълват липсите на българската авиация при патрулирането на въздушните граници на държавата? С подарената бойна техника за сухопътните войски?
Струва ми се, че заплахите за “правата, интересите и достойнството” на българския народ през всички години на прехода не са идвали от “нашите партньори”, а са били преобладаващо вътрешни като например беззаконие, безнаказаност, безотговорност, некомпетентност, корупция, престъпност, липса или имитация на реформи, грабеж на национално богатство. Тези заплахи имат и конкретни имена през годините: “Мултигруп”, ВИС, СИК, “Орион”, КТБ. Списъкът е непълен, моля пропуснатите да не ми се сърдят.
За да съм справедлив към президента, той засяга тези въпроси в речта си:
“Нека заедно градим едно по-справедливо общество, основано на закона и морала, на свободата, толерантността и солидарността, общество, което не е заложник на миналото, а творец на бъдещето…”
Това патетично изречение ме кара да се питам за коя справедливост, кой закон, кой морал, коя свобода говори Радев? На Виденов? На Станишев? На Орешарски? На кризата от 1996-97 и хиперинфлацията? На Тройната коалиция, “Батко и братко”, “САПАРД”? На “Южен поток” и КТБ? И този списък е непълен и включва само избрани шедьоври на “законността, справедливостта, морала и свободата”.
Драги колега (драга колежке), позволявам си да ви предложа една техника за писане. Направете си списък от забранени думи (ако вече не са ви връчили такъв) и го започнете със “законност, справедливост, морал и свобода”. Тези думи БСП лиши от смисъл и в устата на държавния глава те предизвикват недоверие. Все пак той беше неин кандидат. Тя е партията на Ловеч и Белене, тя е партията на ДС, тя е партията на “16-та република”, тя е партията на т.нар. “възродителен процес”, тя е партията на правителствата на Виденов, Станишев и Орешарски. Излишно е да повтарям, че и този списък е непълен. За нито една от точките в него БСП нито се е разкаяла, нито се е извинила.
Тази партия вече не може да намери в собствените си редове избираем кандидат за президент и си потърси в деполитизираните въоръжени сили. Очите на социалистите винаги са били в чуждото. В края на краищата социализмът е изкуството да се живее с чужди пари. Ще е жалко, ако сега БСП похарчи кредита на доверие на държавния глава за кампанията си на парламентарните избори. Затова, колега, отървете се от соц-реториката. Тя е токсична. Няма по-жалка гледка от политически употребен генерал в оставка в цивилен костюм между фикусите на “Дондуков”. Надявам се да не мислите това на шефа си.
В досегашното публично говорене на Радев зеят още въпроси без отговор. Например новаторската концепция, че Крим е украински, но да се примирим, че над него се вее руски флаг. От февруари 2014 г. всички официални документи на ЕС и НАТО, под които и България се е подписала, твърдят точно обратното – че двата съюза никога няма да признаят за законна тази анексия. Какво общо има примиряването с нея със “законността, справедливостта, морала и свободата”? Ако българският президент има нови идеи по руската анексия на Крим, те не са ли точно смяна на българския курс? И защо въпросите за това да са неуместни? Те не се дължат на злонамерена опозиция или на жадни за сензация журналисти, а на липсата на убедителен отговор.
Струва ли си толкова да се тревожа за речите на Радев? Все пак той не е нито американски, нито руски, нито френски президент. Има копчета само на костюма и на телефона си и нито едно от тях не е ядрено. Ако нещо в думите му не ми е по сърце, аз също имам копче – на дистанционното на телевизора.
Проблемът е, че в държави с устройството на България думите са делата на президента. Той има малко власт, но много морално влияние, защото е пряко избран. Предполага се, че с неговата уста народът говори на политиците. А от говоренето на Радев досега разбираме, че българинът не знае точно какво иска. Иска законност, справедливост и БСП…Иска в НАТО, но да признаем Крим за руски…Иска в ЕС, но така, че да се пазим от него. Това никой отвъд Калотина няма да го разбере. За това Тръмп онзи ден буквално каза, че повече няма да харчи американски пари и сили. И това определено не е в български национален интерес.
Вторият проблем, е, че малкото власт, която конституцията дава на Радев, той ще упражни още в началото на мандата си без никакъв политически опит. Ще назначи служебно правителство, което ще подготви следващите избори. Което вероятно ще номинира следващия български еврокомисар. Което (а по вероятно самият президент) ще трябва да представи страната ни на две ключови за бъдещето на ЕС срещи на върха (в Ла Валета на 3 февруари и в Рим през март). Това ще е правителството, което ще води България, докато Европа се готви да преговаря за “Брекзит” и успоредно решава каква ще е в бъдеще. Това ще е правителството на България, докато Европа се пренастройва към САЩ на Доналд Тръмп. Времето е такова, че не позволява неясноти, недомлъвки и отворени въпроси. Националният интерес предполага България ясно и недвусмислено да казва къде е, с кого е и защо. Кой да формулира този интерес, ако не държавният глава? Къде, ако не в речите си?
И накрая, колега (колежке), кажете му да не се дразни от въпроси на журналисти. Като Тръмп. Българите заслужаваме по-добро.
Ваш
Веселин Желев