Европейската комисия смята, че главният миграционен поток към България идва от … Косово.
Поне така изглежда от днешния ми диалог с една нейна говорителка.
Попитах я защо Брюксел не признава България за страна изправена пред “извънредно положение” с миграцията като Италия и Гърция.
Тя обясни, че косоварите, които влизат у нас от “Западните Балкани” са главно икономически имигранти. Те не отговарят на изискванията за получаване на убежище за разлика от бежанците от войни и от диктатури, нахлуващи в Италия и в Гърция през Средиземно и Егейско море.
Следователно косоварите, за разлика от сирийците и еритрейците, трябва да се връщат у дома, а не да се разселват в други държави от ЕС.
Не се сдържах и реагирах остро, нарушавайки не само политическата коректност, но и добрия тон в пресзалата на Комисията. Моля за извинение.
Това обаче не променя факта: Брюксел не е в час, че (поне засега) България не граничи с Косово.
Той май е забравил и че предишната Комисия ни прати близо 6 милиона евро да посрещаме бежанците влизащи през българската граница с Турция.
И най-сетне тя не е в течение, че огромното мнозинство от тях (91,3%) са сирийци, а не косовари.
Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер май не е показвал на говорителската си служба онази схема на Балканите, дето Бойко Борисов му нарисува с химикалка и той си я тури в рамка. Там се виждат не само границите, а и тръбите.
Разбирам, че Европейският съюз е необятен и да го обхванеш с поглед е трудно.
Разбирам, че Комисията няма време да следи български медии. Тя е заета с Гърция и с Камерън. Пречи ѝ езиковата бариера (макар да има многобройна преводаческа служба и всекдиневни прегледи на печата от всички езици в ЕС).
Предполагам обаче, че поне чете справките от Евростат за миграцията, които сама разпространява между журналистите. Там пише колко мигранти от трети страни са влезли в България, откъде са влезли и от кои страни са дошли. Ето последната.
Толкова за Комисията. Сега две думи за българските власти, политици, медии, граждани и селяни.
Братя и сестри, не ни знаят къде се намираме. Не знаят какво ни се случва. И не им пука. Осем години, след като ни приеха.
Не знаят с кого граничим. Въпреки, че тази външна граница от Свиленград до Резово е и тяхна и им я пазим. И на всичкото отгоре не ни пускат в Шенген.
Когато в България незаконните влизания скочиха с 470% между през 2012 и 2013 година, не се сетиха за член 78 от нашия, общ, европейски договор, според който ни се полага помощ. Никой не попита България как се е оправяла.
Сетиха за него, чак когато Италия поиска, защото при нея нелегалните влизания скочиха със също впечатляващите 277% миналата година. Само че италианският БВП е 38,5 пъти по-голям от българския и италианците са над осем пъти повече от българите.
И продължават да твърдят, че така е справедливо. Не отстъпват и йота от опорната си точка.
Защото Италия е държава-основателка на съюя. Третата най-голяма икономика в еврозоната. Една от четирите държави-членки с най-много гласове в Съвета на ЕС в Европейския съвет (29). Тя е от по-равните между равните.
От друга страна, когато България трябваше да поиска задействане на член 78, правителството ѝ беше заето да излъже Комисията как да вкара на европейска територия “Южен поток”.
Не знам какво е ставало в закритите заседания на европейските институции, но ми се струва, че българските представители там много са си мълчали или малко са внимавали, когато се е говорило за миграцията и убежището.
Евродепутатът Светослав Малинов е прав, че икономическата криза ще отмине, безработицата ще намалее, но бежанският проблем ще остане дълго и може би ще се разраства.
Той вече не е екзотика и не го дават само по телевизията. Той е сред проблемите на България и заслужава друго отношение и от гражданите, и от властите ѝ.
Иначе, колкото по-дълго продължава досегашното отношение, толкова по-често крайният продукт на европейската ни политика ще е: една студена вода.