Спасяването на българите остава българска работа. Това е ясното послание от публикувания днес доклад на Европейската комисия от 10-годишното наблюдение върху правосъдието и вътрешните работи в България. Какви първоначални изводи могат да бъдат направени от него:
1. Не, мониторингът не свършва до края на годината. За това има шанс, ако България изпълни 17-те препоръки в доклада.
2. Морков и тояга. Брюксел малко разхлабва правилата на досегашното наблюдение. Той вече допуска “временно отпадане” на всеки от шестте му показателя, щом България изпълни дадените по тях препоръки. За това досега не можеше да става дума. Предишните две комисии, начело с Жозе Барозу, твърдяха, че показателите могат да отпаднат само в пакет, когато всички те бъдат изпълнени и че наблюдението “не е зачеркване на квадратчета”. България е стимулирана от доброжелателния тон на Брюксел. Мониторинговията механизъм наречен “Механизъм за сътрудничество и проверка” (МСП) не е назакание, а помощ за страната ни, посочи днес първият зам. председател на Комисията Франс Тимерманс. За първи път в историята на МПС той говори за “огромни” и “забележителни” постижения в през изминалото десетилетие, подобен език има и в самия доклад. Досега най-голямата похвала (за първото правителство на Бойко Борисов) беше, че управляващите имат “политическа воля” за промени. В същото време броят на препоръките и съдържанието им говорят, че най-важното в съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност предстои. Ако продължи да липсва, България е изправена пред конфузната перспектива да председателства ЕС с мониторингов механизъм на шията. Това ще става в напрегнат период: държавите-членки ще преговарят по “Брекзит” и по бъдещата форма на съюза след него, по бъдещия му дългосрочен бюджет, правила за миграция и убежище и пространство без вътрешни граници, известно като Шенген. Както винаги досега, Комисията подчерта, че изводите от МСП не могат да бъдат обвързвани нито с еврофинансирането за България, нито с кандидатурата й за Шенген, но това становище не задължава с нищо държавите-членки. Те винаги могат да решат нещо друго, както досега не пускат страната ни в зоната без вътрешен граничен контрол, позовавайки се именно на МСП.
3. Най-важното предстои. Докладът недвусмислено показва, че промените в правосъдието и вътрешните работи не са убедителни и необратими. Приети са стратегии и законодателни стъпки, но няма поредица от действия, която да свидетелства за ефективното им приложение. “Проследявайки напредъка за за изминалите 10 години, докладите по МСП също отбелязаха, че скоростта на реформата беше променлива, особено през периоди на политическа нестабилност. Постепенно беше приета рамка, включително две две важни национални стратегии за съдебна реформа и борба с корупцията. Превръщането на всичко това в напредък в справянето с корупцията и организираната престъпност продължи да бъде предизвикателство”. Поредицата от обвинения срещу бивши министри от правителствата на ГЕРБ не личи да е впечатлила Брюксел. “Досега България има много ограничен брой конкретни дела, водещи до окончателни осъдителни присъди за корупция на високо ниво”, пише Комисията. “България продължава да се нарежда между държавите-членки с най-високо възприемано ниво на корупция”. Все още на страната ни предстои да покаже прозрачен и публичен избор на Висшия съдебен съвет и на висшите съдебни инстанции; да демонстрира, че инспекторатът на ВСС работи ефективно и самият ВСС предприема последващи действия по установеното от инспектората. Липсват закон за борба с корупцията и единен и ефективен орган, който го прилага. За това Комисията настоява вече в няколко последователни доклада, но българските законодатели се противопоставят.
4. Властта срещу народа. Не напразно точно преди публикуването на доклада днес Комисията оповести резултатите от проучване на Евробарометър, според което 72 на сто от българите искат МСП да продължи, а 97 на сто смятат корупцията като сериозен проблем на страната. Това е в ярко противоречие със засилващите се призиви от политици и съдебна власт за край на мониторинга, който според тях е несправедлив, неефективен, позволява политически злоупотреби и намеса във вътрешните работи на страната. Във всяка от препоръките за реформите в правосъдието и борбата с корупцията Комисията изисква съответните органи да се отчитат публично за действията си. За пореден път Брюксел е на страната на народа срещу елита, най-вече – срещу част от практически недосегаемия висш етаж на правосъдието, който се противи на промените. Прецедент за всички досегашни доклади по МСП е и следният абзац: “Българската медийна среда е често характеризирана от ниска независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което има отрицателно влияние върху публичния дебат за реформите”.
5. Вече няма оправдание. Този път препоръките са толкова ясни и конкретни, че няма място нито за оправдания, нито за имитации. Те ще бъдат тест за политическата воля и за способността на изпълнителната власт и на съдебната система да правят убедителни реформи. Те вече няма как да се оправдават, че липсват обективни критерии за изпълнението на показателите на наблюданието, че има напредък, който Брюксел не признава, че той извива ръцете на България с политически мотиви. Какво иска Брюксел е написал пределно ясно като за двойкаджии. Топката е в полето на българските институции и на българското общество.
6. Политически риск. Остава по-малко от година да бъде свършено това, за което политиците и магистратите не се наканиха вече десет години. Времето на второто правителство на Бойко Борисов например не стигна да бъдат одобрени само законът и единният орган за борба с корупцията. Предстоящите месеци на служебно правителство, избори и усилия за съставяне на нов кабинет ще ядат от времето за многото и явно трудни реформи. Изглежда съмнително, че България ще успее да изпълни всички препоръки, преди да седне на председателското място в Съвета на ЕС. Може да се очаква вместо реформите да се засили конфронтационното евроскептично и антиевропейско говорене от тези, чиито лични и групови интереси реформите биха засегнали. В тази посока ще работят общият подем на различните видове популизъм в Европа, руската пропаганда и дезинтеграционният процес в самия ЕС, засега олицетворяван от “Брекзит”.
7. Петно върху българското председателство. Няма формална пречка страната ни да го поеме с продължаващ МСП. Той обаче неминуемо ще ерозира доверието в България и авторитета й, когато от нея ще се очаква лидерство. Не е изключено да се окажем в конфузното положение бъдещ български министър на вътрешните работи или колегата му по правосъдието да водят Съвет на министрите, приемащ заключения по доклад като днешния. Евроскептичните медии (и не само те) няма да пропуснат да отбележат, че преговорите за “Брекзит”, дискусиите за бъдещето на ЕС и неговия бюджет се председателстват от най-корумпираната му държава-членка. Такава ситуация сама по себе си ще е политическа карикатура, пред която инсталацията с “българската тоалетна” по време на чешкото председателство на ЕС ще ни се стори невинна шега.