Говорих с юристи с различни политически убеждения за уволнението на бившия главен секретар на МВР Ивайло Иванов. Бяха единодушни, че административният акт за него може лесно да бъде оспорен и да падне в съда, ако Иванов наистина не е изслушан и ако не е проведено дисциплинарно производство.
Това не значи, че той може да бъде възстановен на длъжността си, защото правителството предлага прекратяването на правомощията му, а президентът подписва указ за това. Президентските укази не подлежат на контрол от административния съд.
Предложението за освобождаване на Иванов обаче нарушава елементарни законови изисквания, защото не се спазени процедурни изисквания – да има дисциплинарно производство и той да бъде изслушан. Това не е направено. Ето какво гласи член 93 от Закона за държавния служител:
Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок.
Член 81 от цитирания закон гарантира стабилитета на държавния служител и посочва условията за това. В решението на МС да предложи Иванов за уволнение, четем, че то се основава на чл.36, ал. 6 от Закона за МВР (“при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството”), от което е ясно, че става дума за дисциплинарно наказание. Предният абзац показва, защо то е наложено в нарушение на Закона за държавния служител.
Трудно е да се каже, че това е стъпка към възстановяване на върховенството на закона.
“Президентът е използвал факта на необжалваемост на своите укази, за да постанови уволнение на държавен служител по изцяло политически причини и без дори да е образувано дисциплинарно производство срещу този висш държавен служител”, каза пред този блог адвокат Марио Топчийски.
По думите му служебното правителство “е преминало направо към предложение за уволнение, без всъщност да има констатирани дисциплинарни нарушения, нито да е образувано дисциплинарно производство. Обжалването на решението на Министерския съвет пред Върховния административен съд най-вероятно ще успее, но това няма да бъде законен мотив да се атакува указът на прлезидента. Той е изключен от атакуемите пред съд актове по силата на чл.2, ал.2 от Административно процесуалния кодекс”.
Кадровите промени, които прави назначеното от президента Румен Радев служебно правителство, припомнят една известна реч на Сталин от 1935 г. – “Кадрите решават всичко”.
Служебната администрация има две задачи – да се занимава с текущи въпроси на управлението и да подготви изборите. Тя обаче се занимава с кадрова чистка, която днес се нарича “изчегъртване”.
И обърнете внимание къде започва тя – в министерствата на финансите и и на вътрешните работи – където са парите и репресивният апарат на държавата. Явно тези лостове интересуват най-много Радев.
Удивително е, че с този класически болшевишки почерк президентът минава сред много българи за лидер на промяна и конструктор на демократично мнозинство. Той е точно обратното – бивш военен, жаден за власт, повярвал си, че я разбира и може да я упражнява и конструктор на Отечествен фронт.
Ако трябва да му потърсим исторически аналог, най-близо са Кимон Георгиев и Дамян Велчев.
Подкрепата за явления като Радев свидетелстват за криза в образованието и последствията ѝ, сред които са късата историческа памет и пълната липса на такава; примитивно и наивно политическо съзнание и липса на елементарна демократична чувствителност.
Напълно съм съгласна. Трябва да се даде отпор, но политическият елит е незрял и дребнав. Непременно трябва да се състави правителство между непримиримите партии, за да не продължава властта на Радев – не знаем къде иска да ни заведе! По-скоро страх ни е да го изречем! Герб, БСП, ДБ, да преглътнат егоизма, дребнавостите, злобата и да родят правителство. Това са български партии, трябва да решат оставането на страната в НАТО и ЕС.