3.3 Контекст и бекграунд
Никоя новина не идва на „гола поляна“ или във вакуум. Новото винаги се появява на фона на известното и във връзка с него. „Голите факти“, с които обикновено бива характеризирана американската традиция в журналистиката, никога не са „голи“. Те винаги са потопени сред други факти, с които неизбежно са във връзка.
Именно тази връзка, както отбелязах по-напред, прави от „парчето“ нова информация новина. Новината не е просто значение (събитие-съобщение), а смисъл (събитие-съобщение-човек/общество), т.е. отношение между хора по повод събитието и съобщението за него.
Едно и също значение може да придобие различен смисъл в зависимост от обстоятелствата и човешкия опит, сред които съобщението за него попада.
Русия изпраща стратегически бомбардировачи на учение над Беларус. (58) Взето само по себе си, това едва ли е новина. Русия и Беларус са съюзни държави имат проект да станат една съюзна държава с единни институции и валута. Те имат договор за колективна отбрана, традиционни съюзнически отношения от съветско време, историческа и културна близост. Едва ли съвместни военни учения са нещо изненадващо в този контекст. Те са по-скоро рутинно събитие, каквото е производството на нова серия от същия продукт в един завод.
Русия обаче изпраща бомбардировачите, способни да носят ядрено оръжие, в момент, когато отношенията между Беларус и съседната ѝ Полша, членка на НАТО с американски военни бази и на Европейския съюз, се обтягат.
Полша, като държава членка на Европейския съюз, е съдействала особено активно той да наложи санкции над Беларус в отговор на репресиите на нейните власти спрямо продемократичното движение против управлявалия повече от 26 години президент Александър Лукашенко, когото опозицията обвинява във фалшификация на изборите през август 2020 г.
Лукашенко отговаря на санкциите, като привлича хиляди мигранти от третия свят и умишлено ги пропуска към Полша, която не желае да ги приема, вдига срещу тях ограда и ги отблъсква със сила. Някои от мигрантите провокират полските сили за сигурност и се появява риск от сблъсъци и жертви и евентуален военен конфликт между Беларус и Полша, т.е. между НАТО и Русия.
В тази обстановка изпращането на руските бомбардировачи над Беларус придобива съвсем друг смисъл – на демонстрация на сила и на предупреждение. Този смисъл е подсилен и от историческия опит на противопоставяне между Полша и Русия.
Илюстрираните с този пример обстоятелства и опит наричаме контекст на новината.
Той неизбежно е част от информационния текст, както е част от отразената в него реалност.
Контекстуализирането е незаобиколима и първична форма на интерпретация на събитията и фактите. Тя е не просто допустима, но необходима в новините.
Контекстът обяснява защо нещо е новина и защо то е важно. Той илюстрира какво значи за читателя това нещо. Поставя го в перспектива, вмества го в неговата „вътрешна картина на външния свят“.
С други думи, контекстът обяснява новината, без да я оценява. Разширява, допълва и задълбочава знанието, без да изразява субективно отношение към неговия предмет.
Но дори в тази си строго ограничена интерпретативна функция контекстът може да бъде инструмент за манипулация, ако е представен едностранчиво и преднамерено, т.е. ако изкривява смисъла на факта или събитието.
Като част от структурата на новината контекстът може да съществува относително самостоятелено като отделно изречение или абзац. Той обаче може да бъде вплетен и в съвсем новото съдържание, включително в лийда.
Такова вплитане наблюдаваме често в новините на международните информационни агенции и то отразява стремежа им да произведат максимално универсален за приложение текст – и в печат и онлайн, и в радио, и в телевизия.
Вплетеният контекст синтезира максимално съдържание в минимален словесен обем и е практичен, краткостта на телевизионните и радиоформатите налага редакторът да ползва максимум два-три абзаца от агенционния текст.
Ето типичен лийд от Блумбърг с вплетен в него контекст, който отбелязвам с получер шрифт (Блумбърг, 5 ноември 2021 г.) (59):
„Американският фармацевтичен гигант „Пфайзер“ заяви, че хапчето му против COVID-19 е намалило хоспитализациите и смъртните случаи при пациенти с висок риск с 89%, резултат, който има потенциал да промени начина, по който се лекува болестта, причинена от коронавируса и да промени хода на пандемията“.
„Чисто новото“ съдържание e в първите два реда – хапчето на „Пфайзер“ срещу COVID-19 намалява броя на приетите в болница и починалите при високорисковите пациенти с 89%. Какво обаче означава това число за човечеството? Две неща:
(а) може да промени начина, по който се лекува болестта;
(б) може да промени хода на пандемията.
Без тези две пояснения новината я няма. Съобщено е сухо число, което има смисъл само за познавачи. То обаче се превръща в предмет на общочовешки интерес заради вплетения контекст – вероятно има по-ефективно от досегашното лечение и може би краят на пандемията се вижда.
Как в момента лекуват пациентите с COVID-19 и какъв е ходът на пандемията може да бъде разказано в отделни контекстуални абзаци по-надолу в текста или в отделни текстове, свързани с хиперлинкове.
Ако цялата тази новина, която в пълния си вид е близо до 1000 думи, попадне в ръцете на редактор в радио или в телевизия, който има за нея 20-30 секунди, тя спокойно може да бъде сведена само до лийда си, разбит на две по-кратки изречения, каквито тези медии предпочитат:
„Хапчето „Пфайзер“ срещу COVID-19 намалява хоспитализациите и смъртните случаи сред високорисковите пациенти с 89%, каза компанията.
Този резултат може да промени начина, по който се лекува болестта и да промени хода на пандемията“.
Ето и пример за самостоятелен контекстуален абзац (също отбелязан с получер шрифт), който непосредствено следва лийда, в информация на Ройтерс (6 декември 2021 г. (60):
„Бъдещите пандемии могат да бъдат дори по-смъртоносни от COVID-19, така че уроците, извлечени от сегашната не трябва да се пропиляват и светът трябва да гарантира, че е подготвен за следващата вирусна атака, каза един от създателите на ваксината на Оксфорд-„АстраЗенека“.
Новият коронавирус уби 5,26 милиона души по целия свят, според университета Джонс Хопкинс, унищожил е трилиони долари икономическа продукция и обърна живота на милиарди хора с главата надолу“.
Лийдът е ясно съсредоточен върху новината: Според един от водещите в света специалисти (създателка на ваксина) следваща пандемия може да вземе повече жертви от сегашната, затова човечеството трябва да си направи изводи и да задели средства за предотвратяването ѝ.
Ядрото на новината е прилагателното в сравнителна форма „по-смъртоносни“. За да разбере обаче читателят смисъла му и тежестта на предупреждението, е необходим втория абзац, който обобщава колко е струвала досегашната пандемия на човечеството в жертви и икономически загуби – 5,26 милиона починали и трилиони долари в изгубена продукция.
Тук вече въображението заработва: Какво би могло да бъде „по-смъртоносно“ от това? Ето ви заставяща причина да прочетете текста до края.
Тук е мястото да кажа няколко думи повече за т.нар. ключов абзац, наричан в американската журналистика nut graph. Той е основният котекстуализиращ компонент в базисната структура на „обърнатата пирамида“.
Изследователите, учебниците и наръчниците са единодушни за ролята му. Това е абзацът, който отговаря на въпроса: И какво от това?
Защо читателят трябва да се вълнува / интересува от новото съдържание. И оттук – защо трябва да чете по-нататък, защо то е важно / интересно за него.
Хапчето на „Пфайзер“ съкращава броя на хоспитализираните и починалите сред рисковите пациенти с 89%. И какво от това? Ето какво – то може да промени начина на лечение и вероятно – хода на пандемията. Няма начин това да не интересува когото и да било за земното кълбо – то засяга всекиго.
Следващите пандемии могат да бъдат по-смъртоносни, казва една специалистка. И какво от това? Ето какво: Досегашната пандемия уби близо 6 милиона души по света и му коства трилиони долари в икономически загуби. Колко по-лоша би могла да бъде следващата? Можем ли да я избегнем? Как?
Ключовият абзац трябва да съдържа причината, която принуждава (the compelling reason)читателя да чете по-нататък. Той му показва как новината го засяга. Следователно, без такъв абзац нямаме новина – имаме вероятно късче нова информация (необходимото условие), но нямаме достатъчното условие – отношенията между хората, които то засяга.
Какво представлява т.нар. бекграунд? По какво се различава от контекста?
Думата произхожда от английското background, т.е. фон, заден план. Оттук не е трудно да се досетим, че до голяма степен това понятие съвпада с контекста. Това са обстоятелства и минали събития, на фона на които идва новото развитие.
Като част от текста на новината обаче бекграундът има обособено място към края на информацията. Той е в „най-ниския етаж“ на обърнатата пирамида. До него стига най-търпеливият и най-заинтересованият читател – този, който държи да научи колкото може повече.
Можем да разбираме бекграунда като детайлна предистория на събитието, като биографични подробности за негов герой, като справка за страна или понятие.
Т.е., докато контекстът може да бъде вплетен в разказа на новото като кратко пояснение, бекграундът е самостоятелен слой от повествованието, който съдържа повече и по-разгърната информация.
В класическия печат контекстът и бекграундът следват линейно новата информация. Една от особеностите, по които предназначените за интернет текстове се различават от печатните, е хипертекстуалността, т.е. възможността за моментално отваряне на други текстове, поясняващи или тематично свързани с четения в момента (61).
Това може значително да облекчи словесния товар в новината, да позволи тя да бъде прочетена по-лесно и по-бързо, да структурира и артикулира процеса на информиране.
Цитирана литература и бележки:
58. Текстът е писан преди войната в Украйна.
59. Pfizer Soars After Covid Pill Shoes Strong Results in Study. https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-11-05/pfizer-to-seek-u-s-nod-for-covid-pill-after-strong-results
60. Next pandemic could be more lethal than COVID, vaccine creator says https://www.reuters.com/business/healthcare-pharmaceuticals/next-pandemic-could-be-more-lethal-than-covid-oxford-vaccine-creator-says-2021-12-06/