Мораториумът: Държавата против народа

С искането да бъде продължен изтичащият мораториум върху продажбата на земя на чужденци парламентът се опитва да вкара България в открит сблъсък с Европейския съюз, където тя членува. Това е гротескна и абсурдна стъпка на държавата против интересите на нейния народ.

Ако сблъсъкат изобщо се състои, той ще е неравен и с предизвестен край. Може да доведе само до изолация и санкции за страната ни. Парламентарното решение поставя остро въпроса, дали тези, които сме избрали да ни управляват са на нивото на отговорностите си.

Няма нищо лошо в това държава-членка на ЕС да отстоява специфичните си интереси и заради тях да се бори за изключения от общите правила. Договорите са пълни с тях. И вече седем години България, подобно на другите новоприети страни, се ползва от такова изключение. Точно затова Европейският съюз не е Съветски съюз. Но заедно с изключенията съществуват и граници на възможното и на здравия разум.

Решението на парламента е абсурдно. За да промени вече поетите си задължения по договора за присъединяване към ЕС, България трябва да получи съгласието на останалите 27 страни в него. Това е невъзможно. Те веднага ще попитат: Защо вие да можете свободно да си купувате земя у нас, а ние да не можем у вас?

Освен невъзможно, то е и незаконно. Защото нарушава една от основните свободи в Европа – свободното движение на капитали, залегнала в член 63 от Договора за функционирането на ЕС. Той се прилага пряко, т.е. без прилагащо национално законодателство.

Виж подробностите тук: http://www.dhnet.be/actu/societe/constitution-d-une-majorite-alternative-pour-un-renfort-des-regles-d-asile-51b77f18e4b0de6db97e6319

“На България беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1 януари 2014 г. и присъединителният договор с България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Затова очакваме България да отвори пазара си в съответствие със задълженията”, каза Шантал Хюз, говорителка по въпросите на еднния пазар в Европейската комисия.

И други новоприети страни са се опитали да получат продължение на своя мораториум, но Европа не е направила компромис с никоя от тях, добави тя.

В ЕС държавите, които не спазват договорните си задължения, подлежат на процедура за нарушение. Ако в нейния ход не отстранят нарушенията, Комисията завежда срещу тях дело в Съда на ЕС. Ако той реши, че съответната държава е в нарушение, ѝ налага глоба съотвестваща на неговата тежест и продължителност.

Цялото “зъбене на тирана” освен всичко друго е ненужно и фалшиво театро, защото чужденците и сега могат да си купуват колкото поискат земя в България, стига да регистрират в нея фирма.

Парламентът знаеше много добре всичко това преди да приеме решението си. Няма друго обяснение за него, освен че едно пъстро мнозинство от избраниците ни съзнателно залага на антиевропейската поза и реторика. Предстои ни да видим с цената на какво.

Официалните мотиви на решението не са патриотични, а патриотарски. Земеделската земя в България е евтина, именно защото няма развит пазар и търсене. От липсата им са заинтересовани местни олигарси, за които ниската ѝ цена е изгодна. От нея обаче обективно не са заинтересовани тези, които наистина се занимават със земеделие – независимо дали са дребни, средни, или едри собственици. Че кой би бил против цената на основния му капитал да расте?

Въпросът е какво стои зад официалните мотиви. То няма нищо общо нито със земята, нито със земеделието. Това са разнопосочни политически сметки. “Атака” следва неотклонно линията на крайнолевия си популизъм и другомразие (това е моята дума за ксенофобия-б.а.). За да печели привърженици, тя продължава да злоупотребява с невежеството и страховете на бедните хора главно в тяхна вреда.

ГЕРБ единодушно подкрепи едно антиевропейско решение от чисто конюнктурен интерес – да разбие мнозинството и кворума в този парламент. Поведението на партията на Бойко Борисов е в противоречие с всичките принципи и ценности, в които той и тя се кълнат. То е отрицание на името “Граждани за европейско развитие на България”.

Как да разбираме обаче подкрепата на БСП, чийто лидер Сергей Станишев води и европейските социалисти? Как той ще я аргументира пред колегите си в Брюксел, когато дойде тук в навечерието на Европейския съвет в четвъртък? Как ще обясни защо партията му гласува срещу становището на номинирания от нея министър-председател?

Решението е несъмнена победа за “Атака”, която го предложи, но точно затова е компрометиращо петно върху европейската репутация на България и върху политическите сили, които го подкрепиха. Партии като “Атака” има в целия ЕС, но никъде те нямат такова влияние върху най-важните решения – при това в единодействие със сили представящи се за проевропейски.

“Атака” се обиждат, че ги наричали “ксенофоби” и “антиевропейци” и, разбира се, искат да им се извиняват за тези епитети. Те искат да бъдат евроскептици. Но никой от съществуващите евроскептици не иска да си говори с тях. Защо ли?

Хубавото на решението е, че свали маските. Вече е безпощадно ясно, че истинският вододел в българската политика не минава по официалните граници между партиите и между формалните им етикети. Оттук алтернативата за следващите избори е съвсем ясна. Тя не е между синьо и червено, между ГЕРБ и БСП. Тя е за или против Европа. Против са тези, които гласуваха днес “за”. Ако сте решили да вървите подир тях, попитайте ги къде ще ви заведат в глобализиращия се свят. Какво ви предлагат в замяна на ЕС? Съюз с Куба, Северна Корея, Беларус, Иран, Китай? Или може би с Башар Асад?

Това ще ви обясни защо дори западноевропейските евроскептици не искат да си говорят с Волен Сидеров. Защото единствената алтернатива на Европа за България е Русия. И на практика с цялата си съпротива срещу ЕС той работи за нея. Къде са разследващите журналисти? Откъде се финансира “Атака”? Откъде има пари за скъпи удоволствия като телевизия, вестник и гуляи по най-луксозните брюкселски шантани? Задайте си ленинския въпрос: “На кого е изгодно?”

Гласуването за земята не е изолирано. То е част от поредица тревожни симптоми, че България се хлъзга назад към най-лошото от миналото си – назначенията на бивши кадри от ДС, администриране на енергийни цени, отмяна на забраната за пушене, фашизоидната психоза срещу бежанците. Всичко това е анти-Европа. И зад него стоят едни и същи – за които Европа означава край. Не българската земя искат да спасяват те, а себе си – за сметка на всички нас.

Сега ще ви цитирам дословно какво ми каза съвсем наскоро неофициално високопоставен представител на Европейската комисия: “Като направиха ЕС, му туриха врата за влизане, но забравиха да сложат врата за излизане. Все повече хора казват, че трябва да направим и такава врата. Българите ще са първите пред нея”.

Вместо врата за излизане ЕС в момента има член 7 от договора си, който предвижда отнемане на правото на глас на държави-членки грубо и системно нарушаващи основните европейски принципи и ценности. Той никога не е прилаган докрай, защото изисква трудно постижимото единодушие.

По-рано тази година обаче външните министри на Германия, Дания, Финландия и Холандия поискаха с писмо от Европейската комисия да предложи механизъм за наблюдение и налагане на политическите изисквания за членство в ЕС от всичките му членки и през юли Европейският парламент подкрепи това искане в резолюция. Механизмът трябва да компенсира трудната приложимост на член 7. Така че рамката на изхода от ЕС вече е начертана с молив върху стената на общия ни европейски дом.

А може би гласувалите днес “за” точно на това се надяват. Искат при Путин. Щом искат, да вървят. Но ще им позволим ли да замъкнат със себе си и България?