И преди съм го казвал: далече сме от белгийците – и исторически, и географски. Но изненадващо имаме много общи неща (освен буквата б), при това – важни неща. Търновската конституция е (1879 г.) е копи-пейст на белгийската (1831 г.). Девизът на фасадата на Народното събрание “Съединението прави силата” също е белгийският „L’union fait la force“. Лъвът е споделен символ в българската и в белгийската хералдика. И Сакскобургготската династия сме споделили. Сега, ако можем, да споделим и коалиционната им култура. Да опитаме поне. Белгия по рождение е заразена с партикуларизъм (раздробеност). И белгийците са видели горчиви и наглед неразрешими разделения. Парламентът им е хронично раздробен като българския. Но са се научили да живеят заедно. И макар страната им да е прословута с враждите между фламадци и валонци, в химна ѝ се пее за „ton invincible unité“ (твоето непобедимо единство). Те са царе на компромиса. На това изкуство трябва да се учим от тях. Ако ви потрябва преговарящ, потърсете белгиец, е впечатлението ми от 10 години живот там.
Other Posts
- Related Articles
- More from Author
No related posts.