Някои прекалени оптимисти очакваха БСП постепенно да отмре като селище със затихващи функции – от старост.
Днес по-вероятно обаче изглежда над 100-годишната бивша комунистическа партия да умре по-рано от глупост.
Само за това говори проектолистата за евроизборите на 26 май, която изпълнителният й орган предлага на пленум.
В нея има различни глупости, но безспорно най-голямата е да извадят единственото си международно познато лице Сергей Станишев и да го заместят с непознатия на запад от околовръстния път на София Иво Христов.
Не става дума за оня Иво Христов с научната титла, който нарече 80 на сто от избирателите си “дебили”.
Става дума за другия Иво Христов, който е шеф на кабинета на президента Румен Радев и за когото се предполага, че пише псевдопроевропейските речи на държавния глава заедно с дежурните му опорки за подлата Европа, които могат да зарадват само Кремъл.
Става дума за онзи Иво Христов, когото, както се говори, съпругата на Радев Десислава не може да понася.
И той, и Станишев могат да бъдат спорни кандидати. Политически обаче Станишев има две съществени неоспорими предимства пред Христов – бил е министър-председател и има солиден опит не само като евродепутат, но и като лидер на второто по големина европейско политическо семейство.
Защо БСП се отказва от питомното и хуква подир дивото?
Подозирам, че отговорът е много прозаичен и много български. Може би просто Радев иска от Нинова да прати сегашния шеф на кабинета си далече от “първата дама”. Едно главоболие по-малко.
Не изключвам и Нинова да урежда приятелския си кръг – за сметка на партията, която ръководи и на България, която нейните евродепутати ще представляват.
Точно за уреждане е признак тайнствеността, в която беше обвита до последния момент червената листа.
Дали днешният пленум ще я приеме или ще я промени, ще бъде тест за това в каква партия се превръща БСП.
Но, не бойте се деца, както е казал пролетарският поет. Всичко, което е лошо за БСП, добро за България.
Никой не бива да пречи на Нинова да прави глупости. С всяка от тях един проблем на страната ни се приближава към твърде закъснелия си край и, дай Боже, да отвори място за създаване на истинска европейска левица.